Това е кратък промоционален видеоклип, както се вижда в социалните мрежи. Млада, усмихната жена ви гледа. Линия преминава на екрана отляво надясно: този път лицето е забулено. Операцията се повтаря няколко пъти, с различни лица и едно послание: “Свободата е в хиджаба”. Това рекламно послание бе разпространено от социалните мрежи, придружено от лозунг: «Joy in hijab», “радостта в хиджаб”.
Противно на привидното, тази кампания не се е разпространява от ислямска организация, а от Съвета на Европа, със съфинансиране от Европейската комисия. Заради това кратко видео за няколко часа се изля много мастило. Това обаче е само един симптом сред много други, които заедно позволяват да се направи заключение за мащабно отклонение.
От години висши служители, университетски преподаватели, изследователи бият тревога за стратегиите на внедряване на ислямистка мъглявина, която под маската на антирасизъм се настанява в средата на европейските институции: асоциации, федерации, неправителствени организации предлагат проекти и получават европейско финансиране.
Те използват ключовите думи, които са на мода: защита на приобщаването, насърчаване на многообразието, противодействие на “речта на омразата”… И в името на “борбата срещу ислямофобията” успяват да наложат своите тези. Така проектът “диалог за радикализацията и равенството” (DARE), финансиран в рамките на програмата за европейски изследвания “Хоризонт 2020”, който заключи, че “радикализацията” (думата “ислямизъм” никога не се споменава), се обяснява със “структурната дискриминация” в Европа.
Невероятен обрат: страните жертви на серия атентати изведнъж станаха виновни за тях…
Самият Европейски парламент вече не пропуска случай да отправи този тип обвинение: няколко дни след смъртта на Джордж Флойд, той гласува резолюция, изобличаваща “потисничеството и структурния расизъм в Европа”, както и “прекомерната или смъртоносна употреба на сила от полицията в Европейския съюз”, без да става ясно къде е отговорността на европейските сили на реда за смъртта на един американски гражданин в Минесота.
Във всеки случай, възмущението от “структурния” расизъм позволява да се избегне всяко възражение: вече не е нужно обвинението да се основава на конкретни факти, достатъчно е да се създаде атмосфера. Само преди няколко дни, по повод събитие, обединяващо стотици млади европейци в Страсбург, една млада забулена жена взе думата в залата на Европейския парламент, за да изобличи “ислямофобията” в нашите институции: нейното изказване бе подкрепено от писмо, подписано от много депутати, от левицата до “Републиката, напред!”. Впрочем това младо момиче присъстваше като част от асоциацията Femyso, издънка на мрежата на “Мюсюлманските братя”… Още един пример за смесицата от наивност и угодничество, която обяснява уязвимостта на Европа, призвана в името на своите принципи да отвори пътя за идеологията, която иска да ги унищожи.
Един от плакатите от въпросната кампания на Съвета на Европа.
Следователно кампанията на Съвета на Европа не е изолиран факт.
Стратегията е постоянна: да се поддържа обвинението в “структурен расизъм” в нашите страни; след това да се определи този расизъм като “ислямофобия”, което прави възможно криминализирането на всяка критика на тази религия; да се бори срещу тази критика, изобличена като “ислямофобска”, да се насърчава положително тази религия, нейните практики и предписания. Същото движение доведе до организирането на “Ден на хиджаба” в Института за политически изследвания преди няколко години, който състоеше в това да се предложи на
студентките да се забулят в името на “борбата срещу ислямофобията”.
Докато толкова много жени по света и дори в нашите страни понасят заплахи, натиск и насилие, за да бъдат принудени да носят фередже, да виждаме как Европа твърди, че свободата е в хиджаба, е отчайващо отричане. И когато това послание е отправено от институции, които непрестанно се осланят на праволинеен прогресизъм, това противоречие граничи с лудостта: същите институции, които упрекват страните от Източна Европа, че са реакционни, с мотива, че не се придържат напълно към дневния ред на обществени реформи, определен от Запада, тръбят без да им мигне окото, че “радостта е в хиджаба”…
Подобно отклонение изисква въпроси и отговор.
На първо място са въпросите: как подобна кампания е могла да бъде осъществена?
Кой е взел решение за нейното създаване и разпространение? Какъв бюджет е бил използван? В една демокрация ние не финансираме институции, които да ни реформират или индоктринират; в замяна на това, отговорните лица, които използват публични средства, трябва да дадат отчет пред гражданите. Това е причината, поради която сега трябва да бъде хвърлена пълна светлина върху условията, при които е публикувано това видео.
Но, без да чакаме, нека дадем един отговор. Истинският расизъм очевидно е в приписването на идентичност, което предават подобни послания. Преди няколко дни същото “антидискриминационно звено” на Съвета на Европа разпространи снимката на забулена жена със следния коментар: “Какво означава този шал за мен: това е възможността да бъда самата себе си, без да трябва да се крия, нито да се преструвам че съм това, което не съм”. Абсолютен парадокс: бихме се скрили, ако се разбулим, показваме се, като се забулим. Нито една жена не се определя от факта, че зад фереджето показва каква е.
В Европа свободата на съвестта наистина се зачита - и това е шанс, защото много малко мюсюлмански страни са толкова толерантни към християните или невярващите… Но, ако тази свобода е позволена, трябва да бъде ясно за всички деца на европейската цивилизация, по наследство или по приемане, че никой не се определя с факта, че се забулва. Съветът на Европа бърка самата идея за Европа, когато уверява в противното.
Франсоа-Ксавие Белами, “Фигаро”
Източник: "GLASOVE"
Превод: Галя Дачкова
