ЕС взема на прицел руския патриарх Кирил в най-мащабния санкционен пакет от две години насам

Името му бе добавено към 21-вия пакет от санкции на блока срещу Русия, представен в Брюксел.

Европейският съюз възобнови плановете си за налагане на санкции срещу патриарх Кирил, главата на Руската православна църква. Това се случва, след като новото правителство на Унгария даде сигнал, че ще се откаже от ветото, което блокираше този ход в продължение на четири години. Трима дипломати потвърдиха пред Euronews, че името му е било добавено към 21-вия пакет от санкции на блока срещу Русия, представен в Брюксел на 9 юни.

Европейската комисия по принцип не разкрива кои лица попадат в нейния черен списък, докато държавите-членки не вземат окончателно решение. Ако бъде одобрен, Кирил ще бъде изправен пред замразяване на активи и забрана за влизане в Европейския съюз. Той е обвинен в разпространение на пропаганда с цел оправдаване на войната в Украйна, а Руската православна църква под негово ръководство подкрепи текст, описващ инвазията като „свещена война“.

Европейският съюз първоначално предложи Кирил да бъде включен в санкционните списъци през 2022 г. – месеци след като Русия започна пълномащабната си инвазия. Тогава обаче Унгария блокира предложението три пъти с аргумента, че то нарушава религиозната свобода. Новото унгарско правителство, водено от министър-председателя Петер Мадяр, отстрани Виктор Орбан от власт през април и възприе по-проевропейска линия.

За приемането на санкциите е необходимо единодушното одобрение на всички 27 държави-членки, като все още не е напълно ясно дали всяка столица ще се съгласи да вземе на прицел религиозна фигура. Често се случва имена да бъдат премахвани от проектосписъците с цел постигане на консенсус.

Обхват на новите мерки

По-широкият пакет представлява най-големият набор от санкционни предложения за последните повече от две години, включващ над 170 мерки, насочени главно срещу руския банков и енергиен сектор. Той предвижда:

• Замразяване на активите на близо 90 банки;

• Забрана за търговски отношения с 11 платформи за криптовалута, обвинени, че помагат на Москва да заобикаля ограниченията;

• В енергийния сектор – Комисията предложи временно замразяване на тавана на цените на руския петрол до януари 2027 г.;

• Ограничения върху втечения природен газ (LNG);

• Санкции срещу още 30 кораба от руския „сенчест флот“.

За първи път се предвиждат и наказания за плавателни съдове, които презареждат с гориво или снабдяват кораби от черния списък.
Мотиви и международна реакция

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че паузата при тавана на цените е необходима, тъй като конфликтът между Израел, Иран и Съединените щати е повишил цените на горивата и е облекчил натиска върху Москва. Тя допълни, че замразяването ще попречи на Русия да печели от пазарния шок.
Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас посочи, че пакетът е насочен срещу банки, търговци на петрол и производители на дронове, както и срещу компании в Китай, Турция и Индия, обвинени в поддържане на руските военни усилия.

„Тухла по тухла разрушаваме основите на руската военна икономика“, заяви Калас.

Мерките също така ще забранят на настоящи и бивши руски войници да влизат в блока – стъпка, която се предлага за първи път. Брюксел има за цел да постигне споразумение до 15 юли, за да се избегне автоматично преразглеждане на тавана на цените на петрола.

Източник: “Brussels Signal”