Енергийна революция? Не съвсем...

Нека поразсъждаваме малко върху енергийната революция и енергийните реалности - какви са били през 1973 г. и какви са днес. Колко малко се е променил енергийния микс за последните 47 години, м?
Предлагането на енергия се е увеличило над два пъти - от 6098 mtoe през 1973 г. до 14 282 Mtoe през 2018 г. Това кореспондира с факта, че все повече държави излизат от бедността, а оттам енергийните нужди се увеличават.
А производителите са си все същите - доминирани от фосилните горива (въглища, петрол и газ). Най-големия победител в цялата картинка е природния газ - от 16% през 1973 г., до 22,8% през 2018 г.. Производството на енергия от въглища за 47 години всъщност се е увеличило с 2,4%, а делът на петрола е намалял с близо 15%.
Единственият начин за намаляване на емисиите е използването на нискоемисионни източници в отделни клонове на енергетиката. Например за производството на ток ако се разчита повече на ядрени централи, вместо на фосилни - емисиите само в този клон (електроенергетика) ще спаднат. Но както всяка друга комплексна система, тук решенията не са универсални. Ами ако в транспорта в същото време емисиите се покачват? Или пък в определени региони на света има разрастване на емисионно натоварени източници като въглищата? Не е толкова просто, защото приложимостта на определени енергийни ресурси (газ, петрол, въглища, уран, дървесина) не е всеобхватна.

А който говори за някакви фундаментални енергийни промени, тотален и бърз отказ от въглища, петрол и газ, значи или нищо не разбира, или съзнателно заблуждава обществото.

Автор: Борислав Боев

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}