Елате и се разходете из разпадащия се Велинград

Елате и се разходете из разпадащия се Велинград
13-08-2022г.
49
Персефона Коре
Хотелът до нас разполага с 30 двойни стаи. Малко бутиково хотелче-нищо особено.
 
По закон за нощувка на един човек на вечер хотелът трябва да изплаща на общината сумата от 1,70лв.(по последни данни, които ми бяха казани). 30 стаи по двама души са 60 души на вечер. 60 души по 1,70 лв. прави 102лв.
 
102лв. на ден трябва да изплаща хотелът до нас на нас - народът, гражданите на града.
 
Три плътни летни месеца хотелът е пълен. Това прави 9 200лева само за летния сезон. На моята улица има четири хотела- три, от които огромни почивни бази с много повече от 30 стаи. На горната улица има два хотела. На края на улицата ми е Спа хотел на годината на Балканите за няколко поредни години - огромна леглова база. Нещо повече.
 
Отворете и разгледайте хотелите във Велинград - ние сме пълни с хотели. Вижте хотел Арте- небезизвестният хотел с 1000лв.нощувка за Нова година. Огромен, огромен хотел.
Щом един малък бутиков хотел трябва да плаща по 9 бона за летен сезон, представяте ли се какви колосални суми трябва да плащат другите хотели. Нещо повече. Велинград е курортен град - целогодишен курортен град. Тук се изливат милиони през цялата година. Таксите, които трябва да плащат хотелите са невъобразими. Целогодишно.
 
Елате и се разходете из разпадащия Велинград, обаче.
 
На снимката долу виждате моята улица. Тротоарите са разбити и общината НЯМА пари да ги поправи. Ще трябва да ги поправяме собствениците на имотите пред тях.
Нека ви кажа какви са имотите на моята улица първо. Или пустеещи къщи или такива, стопансивани от самотни старци. 600лв. струва инвестицията, която трябва да направи всеки собственик на имот, за да се оправи тротоара пред къщата му. Нещо, което е работа на общината, която би трябвало да гълта милиони от такси от хотелите.
 
Но ПАРИ ПРОСТО НЕМА! И не е защото се крадат, а защото просто не се дават.
 
"Е, какво толкова" вика ми днес една съседка, живееща в Америка от години и летуваща тук (знам, че ще прочете това, затова много поздрави) - "нали и ние трябва да направим нещо за нашия град. Не може само да взимаме."
 
Две кофи с боя съм планувала за следващите дни, въпреки травмата на главата ми(кога друг път да направя нещо смислено, освен като съм в болнични - време просто няма), за да боядисам перките в един изоставен от същата тази община парк под нас-непосещаван от никого, защото прилича на кенеф за кучета.
 
Не съм спирала и няма да спирам да правя за хората, за града и за дръжавата ни (колкото мога) и до казвам, защото това, което ще кажа след малко не искам да се бърка с нежеланието ми да правя нещо и аз за града ми. Не!
 
Искам да попитам как самотните старци ще си платят новите тротоари просто. На съседката ми от Америка, която кара летните си ваканции тук, 600лв. няма да й натежат. Но какво правим със съседката ми, която е самотна стара жена? Какво правим с с бабата и дядото, които живеят отсреща и който дядо периодично идва да му настройвам часовника на телефона с копчета, защото няма кой да му го курдиса? На тях ще им кажем ли "Е, кво толкова, направете нещо за този град и вие?".
 
Някъде надолу по улицата на тази снимка има стара хубава чешма със каменно слънце на нея. От чешмата излизат два чучура. А от двата чучура едно време течеше много гореща и много студена, вкусна вода. Боси, с децата пълнехме канчета и пистолети и играехме на водни войни из цялата махала.
 
Гонехме се и се пръскахме като луди, а подир нас зрелостта, задъхана, някъде по пътя винаги падаше сразена. Днес от чучурите не капе вода. Знаете ли защо? Всеки в града знае, но и всеки си мълчи. Защото водата се отклонява за хотелите, за да могат виповете да топят джолани вътре. И не плащат за това. Да, бабо, тихо е на нашата улица и вода отдвана не тече.
 
Окрадоха я заедно с детството на децата ни, такива, които ви оставиха да гаснете по разбитите улици на старините ви.
 
Да направим нещо за града, вика. Ами айде!
 
Нека направим тъй, че да не се налага сами да строим тротоарите си. Нека направим така, че децата ни отново да търчат по улиците ни и от канчетата им да се сипе вода и детски смях. Нека направим така, че да не се налага бабите с бастуните да прескачат трапове пред къщите си, докато другия крадат камъните, с които трябва ние да градим бъдеще си.
 
Нека направим нещо, ама не такова, че докато го правим, отстрани да ни гледат и да си викат:
 
Егаси балъците, окрадохме ги и сега дори си плащат за кражбите!
Banner

© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.