Едно време аз бих умрял за моето момиче...
Автор: Любомира Димов, ФБ
Така ми каза стария пощальон на гарата: "Едно време имаше писма за дузина любови, сега няма любов и за едно писмо...
Сега ги гледам разхвърчали се по няколко адреса, разделят се без да им мигне окото, на другия ден са вече с другиго.
Едно време аз бих умрял за моето момиче, толкоз я обичах. Старите питай за любовта от пръв поглед до последен дъх, как е, що е, ако един мъж те иска с цяло сърце, и ако е мъж знаеш ли как ще те вземе без да му дреме на шапката, ей така с храброст, с пълни очи от обич, и на ръце ще те носи, както аз моята Йордана я носех.
Преди си ги вземахме жените от раз, не грубиянски, а мъжката, с топли думи, с цвете на среща, чакаш я с нетърпение, а само да ѝ докоснеш ръката и тя се изчервява, па я ухажваш, па до де ти пристане се влюбваш в нея още сто пъти, ама и на думата си държахме навремето, за тва е тая приказка ,,мъжка дума", сега станали страхливци мъжките, искат да ги пожелаели, да им се обяснят (смее се).
Лъжат ли се, не са ли намерили оная що търсят не знам...нооо жената се краде, оная дето я сакаш и сънуваш отиваш и си я вземаш, и си я пазиш, няма голяма философия тука, само мерак.
Още от категорията
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.