Една история за Враца: "- кАжи, ма! Ще те смачкам"

Една история за Враца:
27-06-2021г.
17
Гост-автор

Автор: Гергана Пирозова, ФБ

Човек току се поумърлуши в жегата, рече, че животът е непреодолимо досаден, безсмислено проточен и еднообразен в мъченията и хоп, повдигнат му адреналина на нечий паркинг.
 
Аха да се измъкна от колата и бодро 20 годишно паркира с неприлично скъпа кола до мен, обърсва огледалото ми с нейното и с безпомощна тъпи очи се чуди защо се смея. - Дай ми поне педя, за да изляза, опитвам се да съм ведра. Момето бавно смъкна стъкло:
 
- кАжи? - и ми присветна, че това може да е началото на края, но вече съм така уморена и пак ведро - Опитвам се да изляза от колата, нали, ако може някак да стане? - усмихвам се така, че чак вътрешното ми Аз се отврати какво мекотело съм.
 
- кАжи, ма! - започвам да осъзнавам, че тепърва ми предстои. Пазарът рязко ми се стори приятно занимание, изхлъзнах се от процепа и аха да избягам, защото съм гневлива и се предпазвам от себе си, момето - А ма, видЕ ли ми регистрацията?
Видях я от първия миг - врачанска, там антропологията, знаем, е особена. Хиляда години специален подбор е правен.
 
- Нали видЕ, че съм от Враца. Ще те смачкам.
 
Ммммммм, аз още по-любезна - дър-бър, и момето се окуражи и ми вика - А мА, деца имаш ли, щото... нали знаеш кво ше им правим.
 
И така - как да кажа, нещата рязко се измениха - ужасно ми стана мъчно, че трябва да се напрягам отново, дали пък на паркинг ще се бия - уплаших се за имиджа, китките отдавна ме болят, изобщо, възрастен човек съм, жена при това, спрете се, врачани, бе, мисля си - и точно три изречения изсъсках, а тя нещо за убийства дърдоркаше, трупове, кокали, чували... и после помръкна, запали и си тръгна...
 
Някак успя да не остърже вратите. Сбогом, Враца, мисля си и съм убедена, че това моме го бият и за закускау и иначе хубавото му лице вече се беше свлякло от простотия едва на 20.
 
Аз, обаче, още се чудя, с какво ги хранят тези във Враца? Или от жегата ги удря в мозъците?
 
Ей така стана, в неделя, час след неделната служба в църквата в Гео Милев, където хорът така пееше, че с Марта се насълзихме, а тя ми каза - искам да пея в църковен хор.
 
П.С - ако стигне до момето, хора от паркинга снимаха колата й, така че да не се напъва особено.
 
 
 
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.