Автор: Дея Йорданова
Всеки човешки живот си има своя мелодия, която се движи според желанията и волята му.
Но общата ни мелодия като българи е все по-бавна и тъжна. Ще умрем като мишки - жадни и вдишващи въздух, смесен с изгорения буклук на половината свят, гълтащи мощни порции серен диоксид от въглищата, изобличаващи бруталната ни бедност.
Ще се изпарим от света с гърчове във фейсбук, като мен в момента и вперили поглед в децата си с надежда, че макар и израсли в миши свят, ще се спасят някъде далеч. Там да лекуват болестите, които днес им причиняваме.
В този последна мелодия ще вложим милиони и милиарди като луди, болни хора, на които някой меркантилен доктор е казал, че само многото пари ще оправят работата...