ДЗИФТ

ДЗИФТ
02-05-2021г.
5
Гост-автор

Автор: Иван Червенков, ФБ

Случило се днеска свличане на земна маса с малки камъни и прочие по скат на автомагистрала “Струма”.
Няма гигантски щетии, мощни разрушения, спиране на движение и друг сакатлък - участъкът е новостроящ се и е пускан за ограничен период за тестово движение, но понеже тежките тирове рушали асфалта при включването, та го спряли (движението, не свлачището).
Ма не това е важното - тия работи се случват навсякъде по света... е не точно навсякъде, но не са и изключение.
Мисълта ми беше, че за свлачището е виновен г-н Бойко Борисов, ама не защото лично е ходил да го събаря, а защото навремето родителите му са хвърлили пъпа в една социалистическа асфалтова база и така духът на бебето Бойко още тогава се превърнал в малко битумно чудовищенце.
 
Растял Бойко сред зайчарници и легени с помия от почивните бази на Банкя, а с него растяло и дзифтеното чудовищенце. С времето черната катранена лепкавост на бойковата духовна нищета ставала все по-гладна за внимание и опитвала всячески да изплува на повърхността на иначе мощното бойково туловище.
Не я засищали ни пожарната, ни милицията, ни членството в БКП.
Дори вторият ешалон офицерстване в престъпна групировка не я удовлетворявала.
То не било и лейтенант, па и генерал-лейтенант, пистолети, фуражки с и без мотиви от гръцки фризове от времето на Леонид и Ксеркс, мобифони с фенерче, униформи или кожени пардесюта, бодигарстване от първи секретар на БКП до втори секретар на КобурКГБ - не и не и не.
Лепкавата катранена нищета поглъщала всичко и искала още. И от зор накрая взело та станало чудо!
Едина немската фея на партийното строителство видяла огромния глад на битумното чудовище и си рекла: “Хммм, абе преди време и тука имахме един де много го влечеше бетона, аутобана и асфалта. После много обичаше да шофира по него и да си го показва на народа. Дори направи фабрика на VW да има автомобили за всичкия народ.
 
Чак модел на народа кръсти.” Пляснала феята с вурстчетата си под формата на ръчички и започнало великото партийно строителство около дзифтения исполин, чрез мощно пачкиране от строящата партийна фондация плюс всякакъв изпитан във вековете инжинеринг.
 
Така полека, но необратимо, душицата на г-н Борисов започнала да придобива истинските си очертания току пред нас. Верно, че в началото не мязала на толкоз катранено лепкава - напротив, изглеждала нова и лъскава, да не кажем тефлонова. Сякаш нищо лошо не можело да остане по нея, но това е и проблемът на битума - като се позастои под прожекторите става аморфен и изключително лепкав. Хем цапа всичко опряло се в него, хем всички боклуци му се лепят.
 
Видяло дзифтеното чудовище, че през годините се е превърнало в топка лепкав боклук, щото обрало де що имало отпадък наоколо и решило да превърне себе си в продукт на новия политически маркетинг - да смени фасона и имиджа един вид. Качило се на джипката и започнало да обикаля магистралните строителни обекти на републиката. Там постоянно кипяла работа, работа, работа. Имало много за вършене, понеже ремонта на ремонта на ремонта не било лека задача.
 
Обикаляло катраненото асфалтополагащо чудовище с джипката си, а един селфи-стик се бил залепил за него редом с останалите боклуци и предавал “на живо” на Интернеда (който според една поцинкована ПКП нямал покритие навсякъде).
 
Дори замалко да го сплеска един прицеп с тръби за руския газопровод, преминаващ през Турция за Сърбия, който чудовището нарекло Български, защто платило на руснаците местния участък с пари от републиканския бюджет.
После замалко да се размаже в мантинелите на самата магистрала и да претрепе клетите суфличащи доктори от задната седалка на самата джипка, но бързата реакция на иначе заспалите преторианци, пропуснали Мата Харито да му снима голотиите + някакви несъществуващи шкафчета с пачки и пищачки (и няколко буци злато) ги спасила.
Чудовището и да се размаже няма какво да му стане, защото има само минискуси, които и без това друго не правят освен да кървят и излизат в ремонт, когато катрана се напече политически.
Та обикаляло катраненото асфалтополагащо чудовище под формата на г-н Борисов и в безкрайни монолози, дитирамби и виртуални диалози с вътрешното си “аз” изтъквало връзката между наличието на национална инфраструктура и собственото си съществувание.
Но всички тия асфалтови плюсове, колкото и да не му се щяло, вървели с шамарите на дейстителността, в която съществувала гравитацията, движението на земните пластове, ерозията на почвата и всичките кадърности и некадърности на малцината достойни да строят пътищата на асфалтополагащото чудовище. Падали камъни, срутвали се срутища, сгромолясвали се скали и всички все за Борисовата асфалтова същност се сещали.
Та така и днес. И не защото г-н Борисов е съборил свлачището - просто е виновен, защото вече всички знаем, че тия пътища и магистрали в тоя им вид и с всичките им кусури съществуват само защото съществува и Той - г-н Борисов.
 
И днес йощ Асфалтът, щом буря захваща,
спомня тоз човек катранен шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от Мата на Хари и от век на век.
 
(Който е стигнал дотука - поклон, стоик човек. Може и да го редактирам, ако знаех как, но пък и то само си се пишеше, щото си е летопис по исторически извори.)
Може да бъде изображение с 1 човек и на открито
 
 
 
 
 
 
 
 
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.