Автор: Ioanna Dimitrova Lecheva
Прибираме се от семейна ваканция, а домът ни...осквернен!
Да, някой жалък, долен без морал и съвест е разбил прозорец на детската ни стая и е започнал да рови и обикаля из домът ни.
Дом, такъв какъвто той никога не би имал! Дом изграден от любов, дом пропит от детски смях, радости и велики малки и големи моменти.
Ровили са в шкафа на Дани с учебници, в раницата за детска градина на Калин, на Янна дрехите и играчките не са пропуснати...чаршафите ни, снимките от сватбата, кутията със спомени на децата ни, дори в дървените кутийки за зъбчета...
Какво липсва?! Липсват малко златни накити с не от особено значение като ценност, а като жест от близките ни. Кръстчетата от кръщенетата на децата ни, обеци и пръстени от родителите ни...жалко, че тях утре някой ще срещне в заложната къща, ще купи, но няма да знае колко много значат те за нас. Липсва и не малка сума пари...заделена с месеци за ремонта на детската ни стая, там където децата ни щяха да растат и да продължават да създават щастие и спомени...
Взели са със себе си е количество алкохол, може би вярват, че Джентълмен Джак или Узо 12 ще изтрият спомена...
Нищо, живи сме, здрави сме! Ще работим и нови пари ще заделим! Ще дадем всичко за да имат децата ни!
По-важните липси, са тези в душите и главите на организаторите и извършителите...тук обратен ход няма! Техните майки са пропуснали да създадат дом, любов, да дарят с ценности и морал. Тези хора нямат капка съвест и не виждат проблем в това да ровят в кашон с детски играчки, шкаф с детско бельо или моите лични дрехи...Жалко!
Непоправимо в случая е спомен в главите на невръстните ми деца, за това как някой, рови и чупи домът им...
Допълвам с молба от сърце - това е синджир с висулка. В същата форма имах обеци и пръстен. Те са ми подарък от мама и татко...обичам ги! Нямам друго на което да държа толкова, моля ви, търсете!
Ако някой успее да съдейства, отплащам се подобаващо! Просто си искам спомените.