Джовани Бокачо: „Да поиска съвет е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг.”

Днес се навършват 642 години от смъртта на италианския поет и писател Джовани Бокачо. Той е автор на прочутия сборник „Декамерон”, който включва 100 новели и е считан за литературен шедьовър. Бокачо е получил вдъхновение за творбата от голямата чумна епидемия във Флоренция през 1348 г. След 5 години сборникът е издаден за първи път. Заедно с Данте Алигери и Франческо Петрарка е смятан за една от най-важните фигури за италианския ренесанс. Негови творби са още „Житие на Данте”, „Елегия на Мадона Фиамета”.

Бокачо се ражда на 16 юни 1313 г. вероятно в Черталдо и израства във Флоренция. Прекарва 10 години в Неапол, където се усъвършенства. Той е незаконен син на заможния флорентийски търговец Бокачино ди Келино. Не е известно коя е майка му  - обедняла френска благородничка или икономката на баща му.

По желание на баща си Бокачо е принуден още на ранна възраст да изучава търговския занаят, въпреки поетически му заложби. След смъртта на баща си Бокачо напълно се отдава на литературата.

В разкошния двор на краля на Неапол - Робер Анжуйски, Бокачо получава високо класическо образование, където става известен поет и хуманист. Също там се ражда незабравимата любов към незаконнородената дъщеря на краля – Мария Аквинска, която Бокачо обезсмъртява в своето творчество.   

Бокачо е първият хуманист на служба във Флорентската република.

В последните му писателки прояви се забелязва неговата набожност и по-голямото значение, което придава на вярата и църковните обреди.

{BANNER_ID-4}

На надгробния му камък е сложен надписът: „Studium fuit alma poesis”. Преводът „Усърдието поражда поезията” се е наложил на български.

Представяме Ви кратки цитати от Бокачо:

„В повечето случаи последният, до когото достигат слуховете, е този, за когото се отнасят.”

„Да поиска съвет е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг.”

„Докато земеделските производители отделят по един петел за 10 кокошки, то 10 мъже едва ли ще бъдат достатъчни, за да служат на една жена.”

„Прави каквото казваме, а не каквото правим.”

„В този свят само страданието е спасено от завистта.”

­­„Вие, мили дружки, трябва да знаете, че както глупостта често става причина някой да изпадне от благополучие в най-окаяно положение, така и умът може да помогне на мъдрия да се измъкне от голяма опасност и да се издигне на голямо и сигурно място. И че това е вярно, сиреч ,че глупостта може да доведе човек от благополучие в беда - може да се види от безброй примери, за които няма защо да разказваме сега, тъй като такива неща стават всеки ден с хиляди. ” – из „Декамерон”, ден първи, новела III

{BANNER_ID-3}