Джо Кент: Тръмп говори за мир, но американската военна машина поддържа войната срещу Русия, а това ни води към ядрена катастрофа

Докато Вашингтон снабдява Киев с разузнавателни данни, средства за насочване на ударите и модерни оръжия, Москва няма основание да приема американските обещания за мир сериозно. Това заявява бившият директор на Националния център за борба с тероризма на САЩ Джо Кент в разговор с проф. Глен Дисен. Според него Тръмп трябва лично да прекъсне механизмите за военна подкрепа и да наложи промяна в НАТО, защото опитът Русия да бъде унищожена може да доведе до ядрена катастрофа. Според Кент Съединените щати трябва да прекратят военната подкрепа, която поддържа войната в Украйна, да изтеглят силите си от конфликта с Иран и да започнат реални преговори с Москва и Техеран. Според него Вашингтон води едновременно конфликти, които противоречат на американските национални интереси, застрашават световната икономика и могат да прераснат в сблъсък, който САЩ няма да успеят да овладеят. 

Основният проблем пред опитите на Доналд Тръмп да прекрати войната в Украйна според Кент е разминаването между дипломатическите послания на президента и продължаващата американска помощ, която позволява на украинските въоръжени сили да водят бойни действия.

Кент смята, че дипломатическите инициативи не могат да убедят руското ръководство в сериозността на американските намерения, докато Вашингтон продължава да предоставя разузнавателна информация, данни за определяне и поразяване на цели и сложни оръжейни системи.

Тръмп трябва действително да прекъсне военната подкрепа

Според бившия ръководител на центъра за борба с тероризма прекратяването на американското участие изисква много повече от публично президентско изявление.

Разузнавателният и военният апарат разполагат с достатъчно възможности да продължат вече започнати програми. Предварително отпуснати средства и одобрени доставки могат да достигат до Украйна и след обявяването на промяна в политиката. Подкрепата може да продължи и косвено — чрез съюзници от НАТО, включително Великобритания.

Кент посочва и разузнавателното сътрудничество като област, в която формално прекратяване на помощта невинаги означава реално спиране на информационния поток. Споразуменията между службите и правилата за предупреждение при предстоящо нападение според него могат да оставят отворени канали за предоставяне на сведения.

Затова президентът и най-близките му съветници трябва лично да следят изпълнението на решенията си и целенасочено да прекратят механизмите, чрез които помощта продължава.

В противен случай, предупреждава Кент, съпротивата на отделни звена в администрацията може да обезсмисли политическия завой, дори когато той е обявен от Белия дом.

Прехвърлянето на войната на Европа няма да освободи Вашингтон от отговорност

Кент отхвърля и възможността САЩ просто да оставят европейските си съюзници да продължат подкрепата за Киев, а Вашингтон да заяви, че вече няма участие.

По неговата оценка Москва ще продължи да възприема Съединените щати като отговорни, ако европейската военна помощ се осъществява в съществуващата рамка на НАТО.

Следователно прекратяването на американското участие изисква и ясна  политика спрямо Алианса. Вашингтон трябва да използва водещото си положение в НАТО, за да ограничи продължаващата ескалация, смята Кент. 

Неговият аргумент е, че оттеглянето трябва да се измерва с конкретни действия: прекратяване на доставките и оперативната подкрепа, както и промяна на съюзническата политика, която поддържа конфликта.

Разпадането на Русия може да предизвика катастрофални последици

Особено опасни според Кент са призивите Русия да бъде унищожена или разпокъсана на по-малки държави. Той ги определя като израз на стратегическа незрялост, защото не отчитат последствията от подобен сценарий.

Русия разполага с огромна територия, значителни природни ресурси, голямо население и ядрен арсенал. Опитът тази държава да бъде разрушена може да създаде нестабилност, несравнимо по-мащабна от последвалата разпадането на Либия, предупреждава той.

Ако руското ръководство стигне до извода, че целта на НАТО е унищожаването на страната, то ще възприеме конфликта като заплаха за самото ѝ съществуване. Именно за възпиране на подобни заплахи държавите поддържат ядрено оръжие, изтъква Кент.

Затова продължаващата ескалация при такава постановка на целите носи риск от ядрен сблъсък.

Според него западната политика трябва да започва с реалистична оценка на руските намерения и възможности, както и на последствията от собствените си действия.

Разширяването на НАТО и ограниченията на съвременната война

В анализа си Кент свързва възникването на конфликта с продължаващото разширяване на НАТО към руските граници. Според неговото разбиране тази политика е създала условия за ответна реакция, а географското положение на Украйна я е превърнало в естествена точка на сблъсък.

Същевременно той оспорва представата, че Русия може безкрайно да разширява войната и да завладява нови територии.

Съвременните безпилотни апарати и балистичните ракети правят мащабните маневрени операции и териториалните завоевания все по-трудни. Военните възможности трябва да се оценяват през тези ограничения, смята той.

По думите му няма достатъчно основания да се приема, че Москва възнамерява да разширява конфликта безкрайно. Намаляването на напрежението, прекратяването на бойните действия и изграждането на взаимноизгодни търговски отношения биха обслужвали по-добре западните интереси.

Кент подчертава и икономическата страна на подобна промяна: Русия притежава ресурси, от които западните икономики се нуждаят, а това създава практическа основа за сътрудничество.

Иран показва границите на американската военна мощ

Според Кент войната с Иран разкрива сходен стратегически проблем. Вашингтон подценява възможностите на противника и приема, че достатъчно силен военен натиск ще принуди Техеран да отстъпи.

Тази логика не постига желания резултат, а продължаването на конфликта застрашава американските икономически интереси, смята той.

Иран разполага със средства да оказва натиск върху световните енергийни доставки чрез действия срещу петролното корабоплаване в Ормузкия проток. Това позволява на Техеран да повишава икономическата цена на войната, дори без да постига конвенционално военно превъзходство над Съединените щати.

Допълнителни възможности за натиск създават уязвимостта на регионалната инфраструктура и свързаните с Иран въоръжени движения, включително хусите и „Хизбула“.

Вашингтон се опитва да управлява няколко взаимосвързани конфликта едновременно, далеч от собствената си територия и в регион, в който Иран разполага с дългогодишни връзки и влияние.

Затова нови американски удари могат да предизвикат ответни действия, без съществено да намалят способността на Техеран да поддържа икономическия натиск.

Кент предупреждава, че подновяването на атаките може да разшири конфликта към Персийския залив и Червено море, да отвори допълнителни фронтове и още повече да натовари американските ресурси.

Изтегляне и преговори вместо нова ескалация

Предложението на Кент е Съединените щати да изтеглят силите си и средствата за определяне на цели от региона, да прекратят военната помощ, която позволява продължаването на ескалацията, и да ограничат израелските военни операции.

Следващата стъпка според него трябва да бъдат преговори с Иран за възстановяване на нормалното преминаване на петролни доставки през Ормузкия проток.

Като част от възможно споразумение Вашингтон може да предложи облекчаване на санкциите и освобождаване на замразени ирански активи.

Кент настоява, че дипломацията изисква конкретни предложения и готовност за компромис. Опитите на Съединените щати едностранно да определят условията чрез военна сила не дават устойчив резултат.

Хусите също не могат да бъдат принудени да се подчинят с бомбардировки

Същият подход според него е необходим и спрямо хусите в Йемен. Предишните американски удари не са успели да ги принудят да се подчинят, а повторението на тази стратегия не предлага убедителен изход.

Кент предлага да бъде отчетен установеният им контрол над Сана и да бъдат договорени практически условия за сигурността на корабоплаването в Червено море.

Подобна договореност би изисквала Вашингтон да се съобрази със съществуващото разпределение на силите и да преговаря с участниците, които могат реално да влияят върху сигурността на морските маршрути.

За Кент общият проблем в Украйна и Близкия изток е нежеланието на американското ръководство да признае ограниченията на собствената си мощ. Разгледайкарти

Продължаването на тези войни според него увеличава опасността от икономически сътресения, регионална нестабилност и неконтролируема ескалация. Американският национален интерес изисква прекратяване на участието, практически компромиси и дипломатически споразумения.

Източник: “Гласове”