Миналата година той спечели “Оскар” за сценария на “Призови ме с твоето име” на режисьора Лука Гуаданино. На 90-годишна възраст, Джеймс Айвъри продължава кариерата си, започнала в Индия с “Глава на семейство” (1963 г.), първия филм на триото, сформирано с Исмаил Мърчънт, негов продуцент и спътник повече от четиридесет години (той почина през 2005 г.), и сценаристката Рут Правер Джабвала.
- Тъй като се срещаме под знака на паметта, какво е отношението ви към миналото?
- Забравяме почти всичко, така че можем да предположим, че малкото спомени, които пазим, са важни. Както когато сънуваме: търсим смисъла, с какво е свързано това. И можем да избираме спомените, които искаме да запазим. Често виждам образи от детството си. Обичах заниманията и пътешествията при семейството на майка ми в Луизиана, Тексас, където откривах орляци братовчеди. Баща ми беше много вярващ, но майка ми и баба ми заклети атеисти, което не беше много обичайно при южняшките семейства: неделята беше ден за разходка сред природата. Имах вяра до двадесетата си година. Загубих я във Франция, в контакта с невярващи приятели, които ми се подиграваха.
- Дошли сте в Европа, за да учите изкуство. Искахте ли вече да правите кино?
- Да, от 15-годишна възраст. Но знаете ли, в Америка не се говореше за кино, само за филми. Дори не знаех думата “кино”. И не знаех какво прави един режисьор. Това, което ме привличаше, беше визуалният свят, който виждах на екрана. Затова мечтаех да стана художествен директор и учех архитектура и декорация. Вкусът ми към изящните изкуства дойде постепенно и малко по малко любимите ми стилове: френският ХVIII в. и американският ХIХ век, Египет и Древният Рим. По-късно се заинтересувах от изкуството и музиката на Индия. Филмът на Жан Реноар “Реката”, който гледах, ми вдъхна желанието да отида там. И тогава срещнах Исмаил Мърчънт в Ню Йорк.
- Какво представлява този индийски период за вас?
- Срещата с абсолютно нов свят, а също и групово преживяване. От 1959 до 1973 г. не спрях да снимам там. Можех да отида по-далеч, в Китай, но това ми стигаше. Индия, Франция, Италия са истинските ми творчески полюси. Повече от Англия, която не познавам особено и където никога не съм се чувствал като у дома си. Въпреки че често ме смятат за англичанин, там съм снимал само четири филма.
- След трийсетина известни филми, вие спечелихте първия си “Оскар” миналата година…
- И бях особено щастлив, че е за литературна адаптация. Това ме сближава с моята прятелка Рут Правер Джабвала, която го спечели два пъти за адаптациите си на Е. М. Форстър, които заснех, “Стая с изглед” и “Имението Хауърдс Енд”. Ще продължа по този път: написах за Александър Пейн адаптацията на една новела на Рут, “Волята на съдията” (The Judge's Will).
- Какъв е сюжетът?
- Това е историята на един старец, който решава да направи ново завещание, защото има любовница и иска семейството му да се погрижи за нея. А семейството се научава да приема това останало дълго време тайно положение. Няма по-банална тема. Много велики романи разказват за прелюбодействието, а седем филма на “Мърчънт-Айвъри” са по този сюжет. Конфликтът между брака и чувствеността остава един от големите драматични мотиви.
- Нищо ли не се е променило с еволюцията на нравите?
- Има повече откритост, но не мисля, че това е променило дълбоките чувства. Когато родителите ми бяха млади, имаше много неща, за които никога не се говореше - съмненията в религиозната вяра, прелюбодействието, хомосексуалността и много човешки животи бяха разрушени заради тези тайни. Филмите ми често са обрисували общество, задушавано от условностите. Днес има повече прозрачност и това е нещо хубаво. Обичам верността, но разбирам изневярата и не осъждам никого. Мисля, че хората трябва да могат да живеят без да се крият, в съгласие с избора си. Това, което е морално, е много различно в днешно време: някога бракът между двама мъже или две жени би бил немислим.
- След като заснехте “Морис”, чието действие се развива в началото на ХХ век, връщането към темата за хомосексуалността с “Призови ме с твоето име”, история от края на века, не е ли начин да измерите пътя, изминат от обществото?
- Причината беше много повече да преоткрия Италия. Както когато снимах “Стая с изглед”, това беше за да снимам в Италия. И освен това сексуалната ориентация на историята има по-малко значение от емоциите. Никога не съм бил активист. Достатъчно ми е да бъда откровен, без да ме осъждат.
- Вие въплъщавате изтънчеността и куртоазията, вкуса към украшенията на цивилизацията. Чувствате ли се удобно в днешното брутално общество?
- Любезните маниери никога не са били гаранция за уважение. Ясно виждаме това при сексуалните злоупотреби, които могат да бъдат извършени от много цивилизовани хора. Одобрявам тяхното разкриване и това, че цялото общество изобличава вредите, нанесени на жени и деца. Това пробуждане е като брутално приземяване, но обръща властта в полза на жертвите.
- Какво ви държи жив?
- Настоящето. Чета (последно “Кървава луна”, за индианците чероки), гледам филми: “Рома” е прекрасен и ми вдъхна желание да замина за Мексико. Смятам да изуча повече испаноезичния и латиноамерикански свят.
Превод от френски: Галя Дачкова
