Министър-председателят Заев обяви преди часове постигнат договор за решение на проблема с името, изкуствено наложен от Гърция преди вече три десетилетия.
Обяви и условията, при които ще се използва това име както за външна, така и за вътрешна употреба – кодове на страната, номера на колите и прочее.
Държавата ще се нарича Република Северна Македония, гражданството – македонско/гражданин на Република Северна Македония.
След подписване и ратификация на договора от двете страни, тази формулировка следва да се приложи във всички документи на гражданите на Република Македония.
Държавата ще трябва и да промени своята конституция, като смени името си и се откаже от претенции към национални малцинства в други държави.
Веднага след него Мицковски, председател на ДПМНЕ, обяви договореностите като капитулация и предателство и поиска предсрочни избори.
В Македония предстоят референдум и ратификация, в Гърция - само ратификация в парламента.
Засега Гърция мълчи.
Което също трябва да се вземе под внимание.
Защото в последните седмици гърците вече веднъж „изпържиха“ Заев, като го подведоха с името „Илинденска Македония“.
Не е изключено предложението „Северна Македония“ да се окаже отново предпоследно, предстои да проследим развитието на събитията.
Коалиционният партньор на Ципрас в управлението, лидерът на „Независими гърци“ и военен министър Каменос заявява категорично неприемане и отхвърляне на всякакво име, което съдържа „Македония“ в себе си.
Познавайки нрава и политическото поведение на южните ни съседи, нищо не е невъзможно и нищо не бива да бъде изключвано.
Все пак понятието „византийски номера“ очевидно има своите исторически корени и причини и определено не се отнася до политическите нрави в Папуа Нова Гвинея.
И сега най-важният въпрос – добро ли е това решение за България?
За нас, българите, за България Македония не е име.
За нас Македония е съдба, история, трагедия, корени, традиция, изконна мечта. Символ.
„От Охрид до Черно море, от Дунав до Бяло море, единен народ живее, сам своята съдба кове.“
Македония втъкана, вплетена, вписана, вградена в основите, в снагата на българската памет, българската съдба, българската душа.
Няма България без Македония.
Няма Македония без България.
Ние не сме страна по този спор.
Твърде дълго и твърде търпеливо понасяхме нахалството на южните ни съседи.
Те нямат никакво историческо или политическо основание за каквито и да е претенции към Македония.
Просто защото днешните гръцки граждани имат общо с древната елинска история, колкото аз със скандинавската митология.
Етническият състав на днешна република Гърция е предимно славянски и предимно от преселници от Мала Азия.
Които генетично и антропологично са по-близки до древногръцка амфора, нежели до Александър Велики.
И да, днешна Гърция е окупатор в Беломорието, което днес нахално нарича Северна Гърция.
Ние нямаме проблем с името на Македония.
Ние знаем, че сме един народ в две държави.
Просто не трябваше да позволяваме на чужди и враждебни интереси да си разиграват коня в нашия двор.
Признахме държавата под името Република Македония.
Аз си запазвам правото да я наричам така.
Защото за мен, а и за нас българите, Македония не е северна.
Не е на север. На югозапад е.
И исторически областта има много имена, всичките свързани неразривно с България.
Може ли името да е проблем за нас?
Само ако го допуснем.
Само ако позволим на враговете на Отечеството, обезпечени от наследниците на Коминтерна, тип разочаровани неудачници и безскрупулни продажници да си разиграват коня и да раздухват антибългарска пропаганда по темата.
{BANNER_ID-3}
Не се лъжа, не се заблуждавам, наследниците на Коминтерна, болшевишките неможачи и обикновени негодници ще се опитат да раздухат антимакедонска истерия, насочена и срещу българския национален интерес.
Това не е договор между нас и Македония.
Нашите отношения се основават на ясното ни знание, че работим с един народ в две държави.
Нашите отношения се регулират от договора за добросъседство, който подписахме.
Има ли подводни камъни?
Разбира се, че има.
Видимо изнервен и притеснен, Заев отново пропусна да спомене българите като държавнотворен народ в Република Македония. Това е пропуск.
Натъртването на „македонски“ език и „идентитет“ също се набива на очи.
Но ние сме си решили този въпрос.
Език не се признава.
Няма такава практика в международното публично право.
В официалните си отношения Република България и Република Македония говорят на официалните си езици, според основните закони на държавите.
Точка по въпроса.
Отношенията между държавите ни ще продължат да се регулират и в рамките на бъдещите преговори за членство на Македония в ЕС, когато ние трябва да защитим безусловно своите интереси по темите, свързани с българската история, традиции и бит.
Ние имаме ясното историческо знание какъв народ живее от двете страни на Деве баир и кога и как е основана съвременната държавност в Република Македония.
За нас е безусловно важно да няма граница между Охрид и Черно море.
Това е мислимо и осъществимо днес само чрез членството на Македония в Европейския съюз.
Тогава ще осъществим националния си идеал. Да се пукат душманите. И външните, и вътрешните.
Да живее България, да живее Македония, от Охрид до Черно море.
***
Източник: www.vmro.bg
{BANNER_ID-4}
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.