ДВЕ ИСТОРИИ ОТ 2020

Някои неща звучат като антиутопия.

Абсурдни, неназовани и некоментирани.

В тях даже няма много история. Обаче има въпроси.

Дали е вярно, че днешните ученици общуват с учителите си онлайн, без да са включили камерата на компютъра си?
Как става въобще ученето?
Без контакт с очи?
Учителят, надяваме се, е включил камерата си и децата го виждат.
Но децата, оставени сами в стаята си, дали включват своята камера и задължени ли са да го правят?
Още един въпрос, който идва да покаже, че онлайн обучението е фарс и компромис.
Втората история е още по-въпросителна.

Всяка беда у нас се превръща във виц.

Ето как - получаваме все повече информация, че представители на малцинствата, младежи от гетото - търсят, за да се заразят с Ковид-19.
След тяхното излекуване те вече са бизнесмени - предлагат кръвта си, която вече съдържа антитела. Силно се надяваме това да не е истина. Но като знаем как се живее у нас - вече звучи почти логично.

Колко ли струва един такъв кръвен сак? Кажете, ако знаете.