Трябва ни спешно едно дете. Чистосърдечно, глупаво, ненужно дете, което да умие очите на възрастните.
Детето, което всички чакаме, трябва да извика, че тиранът е гол. Докато всички хихикат, коментират, шъткат, мълчат или броят евро.
Царят, тиранът е гол.
Не защото има компромати. А защото никой не ги отрича. И никой не ги проверява.
Не защото е доказано, че във властта вървят престъпления. А защото резултатът от престъпленията е видим и ужасен. Не защото престъпленията не могат да се докажат, докато журналисти ги коментират само като лош вкус - а защото всички са сковани от страх и най-лошата ни човешка черта къса бъдещето ни на две. Тя е търпението към абсурда. Към телевизионния сюрреализъм, който за нас вече е четвърта стена и битийност.
Дрон, управляван от президент, който преследва премиер.
Търпението към грешки, лъжи и престъпна самоувереност може да се оправдае. Но дрон, който преследва един добър човек, на който се пречи да е добър - това е институционален кошмар. То е вече и национален риск.
Водач, който коментира компромати със себе си с идеята, че го мразят, беше достатъчно. Водач, който се кълне, че е невинен, беше предостатъчно.
Но сега имаме и дрон. Пажове и лакеи ще добавят към дрона пеленгатори, ракети земя-въздух, кеймтрейлс и нинджи. Затова дронът е дума на деня. С идеята, че политически противник иска да убие чистотата и добротата. Лош дрон, добър човек, приказна диаболичност и нито една адекватна дума, нито една сред многото.
Във всеки театър царят се играе от поданиците. Поданиците днес трябва да чуят какво става. И инстинктът им да проработи, като на екипаж с много болен и пиян капитан. Чувате ли?!
Не, не идва дрон.
Ако бях дете, щях да кажа, че царят е луд. Но не е. По-страшно е. Поданиците са луди. Смахнати. Охахавели са.