Дугин: Ние сме партизани

На 29 юни световната общественост отбеляза Деня на партизаните и участниците в съпротивата. Тази идея ми се нрави. Никой не може да получи гаранции, че няма да се окаже в положение на гонено малцинство, ще бъде принуден да съществува в нелегалност и да води партизански начин на живот.

Фигурата на Партизанина е прославена в съветската култура. А още по-рано на ролята на народните общини, действащи в тила на врага, обръща внимание Лев Толстой в описанието на Отечествената война от 1812 година. За нас тази тема е много близка.

Но ако се замислим над нея, тя е изпълнена с извънредно дълбоки изводи. Съпротивата възниква тогава, когато съществуващата и напълно легална политическа и идеологическа система се оказват несъвместими с принципите, ценностите и идеологическите установки на определена група от населението. При това такава група, която се е оказала под властта на системата по естествен начин. Съпротивата не е мрежа от диверсанти. Това е отговор именно на автохтонците, родени на тази земя, властта над която е завзета именно от тези сили, които отказват правото на живот, свобода и мисъл на същите автохтонци.

От тук и образа на партизанина. Партизанинът не е външен. Той се намира там, където се е родил, живял и живее. Но установилата се власт на неговата земя, на неговото пространство е чужда, зла, враждебна и жестока. Но дори да не е зла, враждебна и жестока, то тя не е своя, не е правилна.

С това започва пробуждането на партизанското самосъзнание. Обичайно смятаме за класически образец на партизанина съветските хора, воювали в тила на хитлеристките войски по време на Великата отечествена. Да, партизанинът се появява в окупация. НО окупацията не винаги е пристигането на чужда армия.

В такава ситуация се оказват християните и монархистите, че и просто некомунистите при болшевиките. Съветската власт не ги причислява сред партизаните. Но те са именно партизани - руска антисъветска съпротива - включително и църква в катакомбите.

Антинацистката съпротива в самата Германия, съставено предимно от германци, също е от автентични немски партизани. Окупатори са техните съотечественици, които не им оставят правото да живеят - по-точно да живеят свободно.

Изтъкнатият германски юрист Карл Шмит разработва теорията на партизанина. Според него партизанин е този, който е верен на Земята, на която е израсъл, връзката с която той усеща живо и в чието име е готов да си жертва живота. Именно земята, органичната връзка с мястото, с територията, с живата традиция, с езика, и в края на краищата със собствения дълбок и естествен Логос - ето какво прави партизанина партизанин.

Това определение на Шмит придобива особено значение именно днес. Глобализацията, либерализмът, капитализмът насилствено късат връзките на всички хора с културната им среда, с техните корени, с тяхното пространство. Глобализацията е течно общество, в което всичко се е отдало на техниката, движението, преместването. В нея няма корени. И навсякъде в планетата, като се започне от САЩ и се завърши с най-изолираната периферия чужд и студен лъже-елит установява своите правила и норми, своите закони и приоритети.