Дрехите, кадрите, галошите, вълнените чорапи на голо - тотална липса на естетика
Летящата Козила Ерато, Фейсбук
Вчера, докато оправях из къщи и изгорих цяла тенджера компот, по Канал 1 започна български филм. Аз, разбира се, не съм почитател на българското кино и като видя пет кадъра, не се провиквам “Но това е онзи велик шедьовър с Тодор Колев, хахахаха!” и не започвам да повтарям репликите на героите, а просто гледам и... виждам.
И какво да видя. Едни ужасни селяни. Всичките до един смъртоносно грозни. И нямам предвид, че трябва във филмите да играе само Бранджелина, но някакси по съответното време чуждестранното кино разполагаше с изумителен набор прилично изглеждащи актьори с вид на хора, прочели пет книги.
Но да оставим френологията, макар тя да е мъчително мъчителна и трудна за игнориране...
Дрехите. Кадрите. Галошите. Вълнените чорапи на голо.
Лошо ми стана. Този соц ужас на тотална липса на естетика.
И тогава ми светна. Ма тя е търсена тая липса на естетика. Съвсем умишлено е рязана, трита и забравена милата ми на сърцето красота. Защото красотата навежда на лоши мисли.
Оказа се, че са кадри от култовия филм “Топло”, дето стотици хиляди българи го знаят наизуст. Бил страшна сатира.
Не, бе. Не е. Просто трябва да си признаем, че ни е приятен в тая си допотопна липса на естетика, дето кръга Мисъл ако можеше да я види, щеше да се обеси след всички тия дебелашки смешки, сургане на пантофи и грозота.
Но защо го пиша тва. Защото бях забравила напълно за тая покъртителна грозота. Беше изтрита от мозъка ми. И мисля до другия петък пак да съм я забравила.
Има надежда.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.