Дребни душици
Онзи ден на протеста засякох един “познат” от Фейсбук, който ми се усмихна и искаше да си говорим.
Днес виждам, че е писал гнусотии за мен на нечия друга стена под обиден статус за семейството ми.
Пореден случай на хора, които така си изкарват комплексите, а същевременно ми се мазнят, коментират и пишат.
В крайна сметка тези изключително достойни мъже нямат значение, блокирах ги и толкоз - аз ще ги забравя, те мен надали, след като са достатъчно дребни душици, за да правят така.
Въпросът е в този синдром - усмихват се, искат от мен нещо - внимание, разговор и вид приятелство, а като се обърна, започват да ме тъпчат и одумват.
- Нима мислите, че няма да реагирам и че ще си мълча, защото имате правото да ме плюете, а аз нямам правото да се защитя?
Тъпото за вас, е че омразата, идваща от непознати, ме кара да се чувствам по-права и силна отвсякога, защото значи, че със спокойствие съм ви настъпила на правилното място.
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.