ДПС ли кара Нинова да бави подкрепата си за Радев?

Изборите за президент тази година ще бъдат пряка функция на изборите за Народно събрание. А непредвидимостта на последните прави непредвидими и първите. Мисля, че това е основната причина, поради която БСП не бърза да обяви подкрепата си за Румен Радев, въпреки че това би било най-естественото нещо от гледна точка на настроенията и очакванията на избирателите. В политиката обаче последните невинаги са определящи, защото политиката е игра на възможностите, а не на настроенията. Поради тази причина много често неща, които изглеждат по един начин отвън, стоят съвсем различно в кухнята.

По всичко личи, че в следващия парламент трудно ще се състави управляващо мнозинство. Социологията показава паритет между ГЕРБ и БСП, а независимо кой от тях ще спечели, коалирането с останалите ще бъде пълно с много условности. Ще има тежки преговори, а може би и тежки компромиси. Някои анализатори твърдят, че е възможно да се стигне и до нови избори. Доказано от опит е, че веднъж влезли в парламента, депутатите трудно излизат от него. Колкото и принципи да имат, изведнъж се оказва, че е много важно да останат в името на националния интерес. Пък и май само ГЕРБ и ДПС имат пари за избори, а и няма гаранция, че мнозина от по-малките партии, които ще влязат, ще имат този шанс втори път.

Мисля, че колкото и да е трудно, правителство ще има, а предстоящите президентски избори ще влязат в пазарлъка за съставянето му.

Има всякакви варианти за съставяне на мнозинство, но един от най-приемливите за политическите сили в патова ситуация е правителство на малцинството. Тоест дадена политическа сила или коалиция излъчва кабинет, без да има необходимия брой депутати, а някоя друга го подкрепя, без официално да влезе в управленската коалиция и да получи министерски кресла. Така беше с първото правителство на Бойко Борисов. През 2009 г. той направи правителство само със 117 депутати, а “Синята коалиция” на Иван Костов и Мартин Димитров го подкрепи. След падането на Орешарски през 2013 г. досега ГЕРБ управлява с различни коалиции - Реформаторския блок, “Обединени патриоти”, но неизменно с ДПС като невидим и най-важен партньор зад кулисите. В третото правителство на Борисов групата на Марешки, който иначе се прави на голям опозиционер, много често гласува в подкрепа на управляващите.

Предварителните заявки на политиците с кого няма да влизат в коалиция нямат никакво значение.

Те се правят, за да вземат максимален брой гласове от електората. Да се съобразят с настроенията му, за да получат добър резултат. После идва кухнята, където се реализира политиката на възможното и много често политиците са принудени да правят точно обратното на онова, което са обещали преди изборите. Не казвам, че това непременно е лошо - всеки случай е различен и трябва да се гледа в неговата специфика. Просто такава е реалността. Но да се върна на президентските избори.