ДПС ли кара Нинова да бави подкрепата си за Радев?

ДПС ли кара Нинова да бави подкрепата си за Радев?
10-02-2021г.
6
Гост-автор

Изборите за президент тази година ще бъдат пряка функция на изборите за Народно събрание. А непредвидимостта на последните прави непредвидими и първите. Мисля, че това е основната причина, поради която БСП не бърза да обяви подкрепата си за Румен Радев, въпреки че това би било най-естественото нещо от гледна точка на настроенията и очакванията на избирателите. В политиката обаче последните невинаги са определящи, защото политиката е игра на възможностите, а не на настроенията. Поради тази причина много често неща, които изглеждат по един начин отвън, стоят съвсем различно в кухнята.

По всичко личи, че в следващия парламент трудно ще се състави управляващо мнозинство. Социологията показава паритет между ГЕРБ и БСП, а независимо кой от тях ще спечели, коалирането с останалите ще бъде пълно с много условности. Ще има тежки преговори, а може би и тежки компромиси. Някои анализатори твърдят, че е възможно да се стигне и до нови избори. Доказано от опит е, че веднъж влезли в парламента, депутатите трудно излизат от него. Колкото и принципи да имат, изведнъж се оказва, че е много важно да останат в името на националния интерес. Пък и май само ГЕРБ и ДПС имат пари за избори, а и няма гаранция, че мнозина от по-малките партии, които ще влязат, ще имат този шанс втори път.

Мисля, че колкото и да е трудно, правителство ще има, а предстоящите президентски избори ще влязат в пазарлъка за съставянето му.

Има всякакви варианти за съставяне на мнозинство, но един от най-приемливите за политическите сили в патова ситуация е правителство на малцинството. Тоест дадена политическа сила или коалиция излъчва кабинет, без да има необходимия брой депутати, а някоя друга го подкрепя, без официално да влезе в управленската коалиция и да получи министерски кресла. Така беше с първото правителство на Бойко Борисов. През 2009 г. той направи правителство само със 117 депутати, а “Синята коалиция” на Иван Костов и Мартин Димитров го подкрепи. След падането на Орешарски през 2013 г. досега ГЕРБ управлява с различни коалиции - Реформаторския блок, “Обединени патриоти”, но неизменно с ДПС като невидим и най-важен партньор зад кулисите. В третото правителство на Борисов групата на Марешки, който иначе се прави на голям опозиционер, много често гласува в подкрепа на управляващите.

 

Предварителните заявки на политиците с кого няма да влизат в коалиция нямат никакво значение.

 

Те се правят, за да вземат максимален брой гласове от електората. Да се съобразят с настроенията му, за да получат добър резултат. После идва кухнята, където се реализира политиката на възможното и много често политиците са принудени да правят точно обратното на онова, което са обещали преди изборите. Не казвам, че това непременно е лошо - всеки случай е различен и трябва да се гледа в неговата специфика. Просто такава е реалността. Но да се върна на президентските избори.

ДПС категорично заявиха, че няма да подкрепят Румен Радев за втори мандат.

 

За ГЕРБ това се подразбира, а и те призоваха президента да оттегли заявката си за него. Интересното е, че ДПС направиха декларацията си в началото на годината и съвсем изненадващо - никой не искаше това от тях, а и те не са партията, която го издигна през 2016 г., въпреки, че го подкрепи на втори тур с 200 хил. гласа. Именно тази изненадваща декларация на хората на Доган подсказва, че президентството ще бъде предмет на преговори при съставяне на следващото управление. Няма съмнение, че ДПС ще бъде един от влиятелните играчи в този процес, независимо кой ще победи. Ако движението подкрепи (гласно или негласно) коалиция, начело с левицата, едно от условията със сигурност ще бъде Румен Радев да не е кандидатът за президент на БСП. Мисля, че това е и основната причина днес Корнелия Нинова да не бърза с ясна и категорична подкрепа за втория му мандат. За нея, а и за партията ѝ, участието в следващото управление ще бъде на живот и смърт. БСП не може да си позволи да остане в опозиция още четири години, защото ще се разпадне. С изключение на една година при Орешарски, левицата е извън управлението от 12 години, а почти е заличена и от картата на местната власт. Никоя политическа сила не може да издържи толкова дълго в опозиция, защото апаратът ѝ губи интерес и мотивация за работа, а хората спират да гласуват за вечния губещ.

В този смисъл дилемата на БСП ще е въпрос на собственото ѝ оцеляване

и ако в името на властта президентът трябва да бъде жертван, ще го пожертват. Не казвам, че това ще се случи, а че е един от възможните варианти, който при това изглежда твърде вероятен.

    Автор: Явор Дачков

    Източник: Гласове

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.