Доц. Мартин осиковски: Както и да го гледаме, това е оздравителен процес.

Кучето, мисля, е заровено в прекрасното лято на 2020, когато онзи човек впи нокти в мандата си и отказа да пусне, пък да става каквото ще. Представете си само как щяха да се развият нещата, ако през 2020 бяхме поели към избори, както тогава повеляваше политическото благоприличие... Най-вероятно щяхме да решим задачата отведнъж (а онзи човек щеше да оттече в историческия канал съвсем прилично и безболезнено). Месиански, полумесиански и фашизоидни проекти нямаше да се намърдат на борда, просто защото нямаше да има време за тях; изборите естествено щяха да насочат властта към автентичните политически играчи, които раздраха мръсната Му завеса и казаха: "Така повече не може!".

Но Онзи се вкопчи във властта, уви се около врата ѝ като лицевия паразит от "Пришълци" на Ридли Скот, за да се опита да снесе последното си яйце в стомаха на политическото тяло. Здраво дърпане падна, докато махнем паразита -- но той вече е в историята, безвъзвратно. #SigourneyWeaverForever

Какви са последствията обаче от продължителното задушаване, от натъртения врат и пр. -- това предстои да се разбере.

Но аз нямам съмнения, че тече оздравителен процес. Нямам идея дали терапията, която ни се падна, е точната; хич не знам дали нещата ще завършат успешно. Ако 2020 се беше развила другояче, сигурно щяхме да си пишем други приказки. Важното е, че се опитваме да "оздравеем"; нека се съсредоточим върху това.

 

   Автор: доц. Мартин Осиковски, фейсбук