Донка Превенда, Албания: Вярвам в това, че да си българин, е гордост.

Де е България?

„Де е България?“ е кампания на Фондация Българска Памет, посветена на онези българи, които са останали извън пределите на България и са се превърнали в граждани на други държави по независещи от тях причини. Въпреки историческите факти, довели до това, обаче, тези българи ревностно пазят и предават в поколенията българския език, традиции и обичаи. Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни.

В следващите редове ще ви представим студентката по Биотехнологии в Софийски университет Донка Превенда от Албания. За живота като част от българската диаспора, гордостта от произхода си и мечтите й за бъдещето ще разберем в разказа й пред екипа на Фондация Българска Памет.

– Донка, разкажи ни малко повече за семейството си. Вие сте част от българската общост в Албания.

Донка: Мога да кажа с гордост, че моите родители са едни от първите студенти с български произход от Албания, които са заминали за България, за да могат да учат в български университети. Макар и да е било трудно и възможностите да са били ограничени, тяхното огромно желание и безусловната помощ, оказана от българската държава надделяват и те успяват да заминат за България. След като са завършили висшето си образование там, се връщат обратно в Албания, където упражняват техните професии като преподаватели. Основната им цел е била да образоват всички деца с български произход на тяхния език и култура.

– Може би благодарение на хора, като твоите родители, българската общност в Албания не спира да се развива. Знаем, че там има много истински българи с възрожденски идеали, които много обичат България.

Донка: Напълно съм съгласна с вас. В Албания има много българи, даже и до градчето в което аз живея, има едно малко село на име с. Връбник (Върник), където до ден днешен се говори на български език от цялото население там. Макар и селото да се намира на албанска земя, всички живеещи там са с ясното съзнание за техния български произход. Обстоятелствата на времето са принуждавали тези хора да останат в Албания, но това не им е попречило да запазват българското в тях. Българските традиции са неразделна част от техния живот и те ги пазят пламенно. Много млади хора от селото са си тръгнали от там, за да живеят в България. Много от тях вече са завършили в български университети и се развиват професионално, благодарение на възможностите които е предоставила и продължава да предоставя държавата. Много приятно и впечатляващо за мен е, когато слушам населението във Връбник как пламенно разказва за българските си корени и колко много оценяват всичко, което България е направила за тях. Например, благодарение на България, пътят до с. Връбник беше наскоро ремонтиран и предстои да бъде довършен. Ремонта на този път е дългоочакван от хората. Тук е мястото специално да благодаря и на д-р Врабевски за неговото търпение и неуморната работа и за това, че обръща внимание на всички наши молби.

– Чустват ли се българите в Албания по-малко българи, защото не живеят в България или не са родени тук?

Донка: В никакъв случай, даже мога да твърдя точно обратното. Макар и да сме израснали в Албания, никога не ни е липсвало вниманието и грижата от България. Ние знаем кои сме, така че в никакъв случай не бих казала подобно нещо.

– А мечтаят ли си за Бъглария българите от диаспората в Албания?

Донка: Това по-скоро е риторичен въпрос за мен. България е мечта за всеки българин, който по една или друга причина, няма възможност да живее в нея. Всички българи в Албания растат, мечтаейки да видят България. И ако може да се образоват, да живеят и да работят в България, за да допринесат за нейното развитие.

– Какво ти разказваха за България твоето семейство, когато беше малка?

Донка: С радост мога да споделям с вас, че както аз, така и брат ми, сме имали възмножността още от малки да се учим да пишем и да говорим на български. Така сме израснали с българско самосъзнание от малки. Когато навърши пълнолетие, брат ми замина за България, за да може да учи в български университет. Много често когато разговарях с него го питах как е, дали се чувства чужд или отблъснат от хората там. Изненадващо, той винаги говореше как се чусвта у дома и му е изключително приятно да бъде в България. Постоянно повтаряше как българите са гостоприемни и топли хора и винаги помагат с каквото имат възможност. Така, разбира се, в мен също се зароди голямо желание да дойда в България, за да уча и да живея. Може би по думите ми усещате, че се чувствам наистина у дома в България и тя е вече втората ми родина.

– Спомняш ли си твоето първо посещение в България? Какво почуства, когато стъпи за първи път на българска земя?

Донка: Един от най-хубавите моменти, които съм преживяла, е моето първо посещение в България. След толкова години разкази за хората, за традициите, обичаите и всичко свързано със страната, най-после ми се отдаде възмножността да видя всичко това лично.

Имах възможност да се включа в семинарите, организирани от Фондация Българска Памет, на която не мога да пропусна да кажа едно голямо „Благодаря“ за всичко, което е направила за нас, за нашето лично и професионално развитие. Отново големи благодарности и към д-р Врабевски, който дава наистина много от себе си за всички българи в чужбина, за неговата неуморна и непрестанна работа за нас. За мен той е един истински българин, който обича България и българите и го доказва с неговите действия всеки ден. Той е пример за всички нас, показвайки как изглежда един наистина успял човек, с голямо сърце и патриотизъм, с неговото топло отношение към всички нас. Винаги има какво да учим от д-р Милен Врабевски, неговите лекции са безценни за мен и за всички останали студенти и ученици, които участват в тези семинари.

– Какво би казала на младежите, които идват в България за семинарите на Фондацията?

Донка: На първо място да бъдат благодарни, защото това е много голяма възможност за тях. Всички лекции, които се провеждат по време на тези семинари и другите дейности, всички са ключови фактори за тяхното развитие, както професионално така и лично. Препоръчвам на всички младежи, на които им се даде възможност да участват в семинарите, да не я пропускат, да участват колкото се може по-активно във всички лекции и дейности, проведени в тези семинари.

– Как искаш да се развиваш, какво искаш да постигнеш?

Донка: Както споменах, уча биотехнологии в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Следващата ми цел е да завърша успешно моето образование и разбира се, да започна работа в тази сфера. Биотехнологията е много широкообхватна и много интересна сфера, която дава големи възмножности за развитие. Да бъда един успешен биотехнолог и да мога да дам всичко от себе си в полза на обществото, това е една от най-големите мечти за мен.

– Донка, как би отговорила на въпроса „Де е България?“

Донка: България е в сърцето на всеки, който я обича. България е моята втора родина, мястото с най-топлите и гостоприемни хора, мястото на което се чувствам у дома. България е част от мен.

– Гордееш ли се с българския си произход?

Донка: За мен да си българин означава, да си човек с добродетели и ценности, наследник на древна цивилизация. Ако всеки от нас се придържа към завета на св. Йоан Рилки, всичко ще потръгне в правилната посока. Вярвам в това, че да си българин, е гордост.

   Източник: bgmf.eu