Докладите за неизбежната загуба на Русия са силно преувеличени

Украинските удари с дронове причиниха сериозни щети, но Путин няма намерение да вдига бялото знаме.

Владимир Путин показва непозната досега откровеност относно щетите, нанасяни от украинските удари по Русия и окупирания от нея Крим. В миналото правилото изглежда беше мълчание или отричане. Сега Путин призна, че украинските атаки „създават проблеми“, че има масов недостиг на бензин и че ако тези усложнения се задържат, тазгодишната реколта може да бъде засегната. В Крим беше обявено извънредно положение точно в началото на ваканционния сезон.

Очевидната причина за тази нова откровеност е, че Москва вече не може да игнорира реалността. Войната действително започва да застига много от градските жители в Русия за първи път, което носи риск от разпалване на народно недоволство.

Признанията на Путин също така обслужват един наратив, който върви в голяма част от западните медии. Според него, след трудната зима, Украйна е обърнала хода на събитията и сега има добър шанс да принуди Русия да направи отстъпки. Това от своя страна подсилва аргумента, че Украйна не само трябва да продължи напред, но и нейните западни поддръжници – сега предимно Европа – трябва да увеличат помощта си.

Досега тази теза за украинския успех се приемаше масово извън Русия, без да се задават много въпроси. Тя обаче далеч не отразява цялата картина. По-специално, в нея зее огромна празнота по отношение на Донбас, където ситуацията е доста по-различна. През последните седмици Русия ускори своето иначе бавно настъпление към ключовите градове крепости Краматорск и Славянск, а с това и към установяването на контрол над целия Донбас. Украйна отчаяно се опитва да предотврати падането на тези градове в руски ръце поради опасения, че това може да отвори пътя на Русия към Киев или Одеса (ако това е нейната цел).

Два града по този маршрут се оказаха от решаващо значение: Покровск, който е в руски ръце още от февруари (но загубата му никога не беше призната от Киев), и Константиновка, за която сега се съобщава, че е под частичен или пълен руски контрол. Значението на този факт беше изтъкнато преди две седмици в обширен материал на сайта на BBC, който излезе напълно в разрез с дългогодишното му послание за успешна Украйна и проваляща се Русия. Други медии, включително Sky News и New York Times, последваха примера.

От тези репортажи изглежда, че каквито и неуспехи да е претърпяла Русия в Крим или от щети по рафинериите на своя територия, те са второстепенни. Москва все още преследва основната си цел да превземе Донбас, без да се зашеметява от странични фактори. Нещо повече, руската гледна точка е, че неотдавнашните удари на Украйна имат за цел най-вече да отклонят вниманието от загубите ѝ в Донбас.

Почти пълното отсъствие на темата за Донбас в скорошните западни репортажи подчертава и нещо друго: че голяма част от новините за войната произлизат от Украйна и идват окомплектовани с техния собствен украински и западен политически пиар. Всяка гледна точка откъм Русия в най-добрия случай беше частична.

Има и други гледни точки, които до голяма степен липсват в западните централни медии и които също спомагат за създаването на по-розова картина за ситуацията в Украйна, отколкото е оправдано. Украйна претърпя опустошителна загуба на население в резултат на изгнание и на самата война. Че на Украйна не ѝ достигат бойци, се доказва от разпространението на т.нар. „бусификация“ – по същество насилствено прибиране на цивилни граждани за военна служба от страна на военните набори, като в социалните мрежи често се появяват видеоклипове, показващи как местни хора се опитват да спасят потърпевшите. Доклади от първа ръка също така загатват за прекъснати вериги за доставки на места, което е довело до гладуване сред украинските войски.

Корупцията в Украйна продължава, като сред разследваните лица е и бившият началник на кабинета на президента Володимир Зеленски – Андрий Йермак. Висш служител от украинското разузнаване – Дмитро Козюра – също току-що беше осъден за шпионаж в полза на Русия.

Може да се изтъкне аргументът, че за Украйна е добре, че такива неудобни истини изобщо виждат бял свят. Но тези „лоши новини“ от Украйна получават много по-малко внимание в сравнение с днешното доминиращо послание, че тя е обърнала хода на събитията и е напът да спечели – послание, което постоянно се подсилва от „лошите новини“ от Русия.

Те обикновено се фокусират върху две области: броя на жертвите, който стана голяма част от пропагандната война и за двете страни и вероятно няма да бъде установен с точност, докато боевете не приключат, и прогнозите за неизбежен икономически колапс на Русия в резултат на войната или на западните икономически санкции (или и от двете). И все пак, докато разказите на очевидци за пълни рафтове в супермаркетите могат да бъдат подлагани на съмнение, има съвсем реални начини, по които Русия всъщност спечели от войната – най-вече от по-високите цени и продажби на петрол по време на конфликта в Близкия изток.

Нищо от това не означава, че ходът на войната се е обърнал решително в полза на Русия или че периодичните съобщения за разногласия в Кремъл между хардлайнерите и относителните гълъби (сред които, между другото, Путин е в по-умерената група) не съдържат доза истина. Целта по-скоро е да се подложи на съмнение сигурността, че Украйна в момента е в по-силна позиция и че именно Путин, а не Зеленски, ще бъде принуден да преговаря.

Реалността, доколкото може да бъде преценена, е, че Русия напредва към целта си да превземе целия Донбас. Прогнозите, че войските или оръжията ѝ привършват, или че губи воля за борба, пренебрегват факта, че тя е многократно по-голяма и по-богата на ресурси от Украйна. Военните ѝ цели също така остават забележително постоянни и няма признаци Путин да се огъва, нито пък се намира под вътрешен натиск да го направи.

Обсъждайки украинските атаки и опашките за бензин, Путин предложи своя собствена логика: след като до голяма степен се е провалила на досегашните бойно полета, предположи той, Украйна сега се опитва да дестабилизира самата Русия чрез посяване на разделение, подкопаване на подкрепата за войната и принуждаване на страната към преговори. „Няма да им дадем този шанс“, каза той, настоявайки, че украинските удари с дълъг обсег няма да променят с нищо военните цели на Русия.

Възможно е – точно както през първата година от войната – да си представим сценарий, при който Украйна успява да изолира Крим и да го използва като разменна монета. Трудно е обаче да се види как Русия предава територия, която смята за решаваща за сигурността си, каквато е Донбас. Още по-трудно е да се повярва, че Русия ще бъде бомбардирана до степен да се предаде, както поради спорадичния характер на ударите, така и поради исторически примери – включително в самата Украйна, – които показват, че подобни атаки само засилват националната решимост.

Зависимостта на Украйна от външна помощ също я поставя в неизгодно положение спрямо Русия. Колко бързо и при какви условия ще приключи войната, сега може да се определи от това дали или колко бързо Русия ще успее да спечели контрол над целия Донбас – и колко дълго ще издържат възможностите и волята на Европа да подкрепя Украйна.

Автор: Мери Дежевски

Източник: „Spiked“