Докато всички ние неглижираме дълбоките проблеми на Здравеопазването, ни чакат тежки дни

Автор: Милена Манова

На 40 г. реших, че ще уча за Акушерка, защото тези специалисти липсват поголовно в държавата ни. Четири години редовно обучение, близо 100 текущи изпита, 4 държавни изпита, огромен труд, напрежение, лишения и умора, увенчани на финала с диплома и най-прекрасната “работа” на света - в Неонатология. Нарочно работата е в кавички, защото за мен това е призвание! Горя и се вълнувам, и страдам, и съм щастлива всеки ден, въпреки че вече над пет години я работя. 

Но днес подавам молба за напускане. Не заради умората, не заради стреса, не заради отговорността да се грижиш и да връщаш към живота най-ценното за всеки един от нас - детето му…. а заради факта, че отказвам да получавам унизително заплащане за труда си (997 лв основна заплата). Нямам право да стачкувам ефективно. 

Молбата ми за напускане е единственият начин да “събудя” обществото и работодателя си. Няма да свърши света ако аз не работя в Неонатология. Но до няколко месеца или години такава няма да има в областната болница, защото след мен не идва никой….. И няма и да дойде за подобна заплата.

Мога да пиша до утре какво представлява само една моя смяна…. но няма смисъл.
Докато всички ние неглижираме дълбоките проблеми на Здравеопазването, ни чакат тежки дни.