Добрият учител има силно влияние и се помни цял живот

Добрият учител има силно влияние и се помни цял живот
16-11-2021г.
78
Лентата

В месецa на народните будители правим равносметка на историята ни - тази, която помни, определя и чертае път за новите поколения - с Теодора Борисова-Петрова - вдъхновяващ пример за съвременен будител, учител и човек.

Теодора Борисова е възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ”, където дълги години преподава по предметите история и цивилизация и история на културата и се превръща в един от най-емблематичните и любими учители там.

 Професионалният й път я разделя с Класическата гимназия и тя продължава своето кариерно развитие като преподавател по история в ЧОУ „Цар Симеон Велики“ и координатор на дейността в Центъра за обучение на учители „Цар Симеон Велики“.

За преподавателите, които не се забравят, за уроците, които променят съдби и за предизвикателствата в професията, разговаряме с Теодора Борисова-Петрова - един учител с мисия.

   Г-жо Петрова, нека започнем с това - образованието се оказва едно от най-потърпевшите звена в условия на криза. Как се справяте с обучението на учениците и кои са най-големите трудности, пред които учителското съсловие е изправено?

Безспорно най-голямата трудност за учителите в тази ситуация е, че не са са близо до своите ученици, както в присъствените часове. Едни от най-важните умения, които се придобиват в училище, са обвързани с емоционалната интелигентност и способността на децата да комуникират.  При дистанционно обучение личният контакт с учителя и със съучениците се свежда до минимум. Създаването и поддържането на взаимоотношения не е лесна работа, особено за един млад човек, който се намира в началото на изграждането на личността си. Ето защо цялото учителско съсловие е убедено в предимството на присъственото обучение, което няма аналог.

Ще Ви върнем малко назад във времето. От къде започва страстта Ви към историята?

 Връщате ме във времето, в което трябваше да направя един от най-важните избори в живота ми свързан с гимназиалното образование. Нямах никакво колебание, че това ще е Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ (НГДЕК), където и до днес засилено се изучават хуманитарните науки, историята и древните езици. Ставайки част от класическата общност, имах възможност да се уча от най-добрите учители по история, които същевременно бяха и университетски преподаватели. Те превърнаха обикновения ученически интерес към тази наука в страст, която впоследствие предопредели и професионалния ми път.

Какво беше усещането да се върнете в Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ” като учител?

 Връщането ми като учител в НГДЕК се оказа едно естественото продължение след дипломирането ми като магистър по история в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Училището се отличава с една утвърдена традиция, при която голяма част от неговите възпитаници стават впоследствие преподаватели там. Чувствах се мотивирана и дори привилигирована от факта, че преподавам предмети като история и култура, заради които учениците избират да продължат образованието си  именно в тази гимназия. Усещането е неповторимо и може единствено да се сравни с връщането към корените си.

Как избрахте учителската професия?

 Всъщност тя ме избра! Смятам, че всеки човек идва с мисия в живота си и трябва да я следва. За мен учителската професия е предопределен дар, за който винаги ще съм благодарна. Посветих й се изцяло и това ми донесе удовлетвореност в личния и професионалния ми живот. Да си учител е една от най-благородните, но и най-трудните задачи, защото имаш силата да промениш света, давайки личен пример, че всичко започва от теб и изборите, които правиш. Това означава да не мислиш за себе си в краткосрочен план, а да погледнеш „голямата картина“, да „предадеш нататък”, да подкрепиш и насърчиш. Неслучайно добрите учители имат толкова силно влияние и се помнят цял живот.

На какво искате да научите своите ученици?

 Всъщност най-вече искам да ги науча, че знанието не е самоцел, а път, който сам чертае себе си. Важно е младите хора не просто да знаят, а и да могат, да бъдат себе си, да са отговорни за изборите и действията си. Искам да ги науча, че познанието е свързано със задаването на въпроси и търсенето на отговори. Функционалната грамотност е ключова за придобиването на умения – ако не разбираш света покрай теб и информацията, която получаваш за него, ако не можеш да я обработваш и използваш, това те прави неконкурентен, с ограничен светоглед и липса на възможности за собствения ти живот.

Кое е нещото от историческа гледна точка, което смятате, че всеки трябва да знае?

 Историята определено не може да бъде научена само в училище или само с прочитането на един учебник или една книга. Историята на родината ни е градена с векове. Ясно е, че няма как да запомним всяка дата, всяка година и всяко събитие. Но има и такива неща, случили се в далечното или не чак толкова далечно минало, които всеки от нас трябва да знае. Да помни, за да предава напред и да може да се гордее със себе си и страната си. Всъщност и помненето, и забравата са различни добродетели. От голямо значение е да знаем от коя от тези добродетели да се възползваме в съвременността. Нашата българска енергия не е в носталгията по минало величие, а в осъзнатата стойност на отговорността пред историята и предците ни. Най-важното е да имаме осъзнатост за това кои сме и защо сме.

В момента освен преподавател сте и координатор на дейността на Център за обучение „Цар Симеон Велики” и обучител в него. Предизвикателство ли е това за Вас?

 Това бе поредното смислено предизвикателство в живота ми. С екипа на Центъра за обучение „Цар Симеон Велики“ положихме началото на една чудесна инициатива, създавайки общност от хора, които да обменят педагогически опит, да повишават квалификацията си и да търсят нови образователни подходи. В обучителния център се предлагат разнообразни програми за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, базирани на съвременните изисквания,  иновативните методи и коучинга в обучението. Целта, която сме си поставили е да разширяваме последователно дейността си, следвайки както академичния формат, така и нуждите на училищното образование, професионалното ориентиране и кариерно развитие.

Предстои първата годишнина на Център за обучение „Цар Симеон Велики”. Как ще я отбележите?

 Центърът за обучение „Цар Симеон Велики“ постави началото в дейността си през 2020 година, в деня на св. Климент Охридски – 25.11. Предстои да отбележим първата ни годишнина, да направим равносметка на постигнатото и да набележим новите цели в развитието си. Във връзка с това организираме Национална научно-практическа конференция, наречена „Даскалоливницата“, в която очакваме да се включат педагогически специалисти от цялата страна. Идеята ни е тази инициатива да се превърне в традиция и ежегодно да реализираме този образователен форум .

Защо конференцията носи името „Даскалоливница” и защо избрахте темата „Между традицията и новаторството”?

 Името на конференцията е свързано с първото модерно класно училище в България, отворено в гр. Елена през 1844 г. от възрожденеца Иван Момчилов . Поетът П. Р. Славейков, който бил един от възпитаниците на училището, му дал романтичното име „Даскалоливница” – място, където се „отливат” даскали. Съответно темата на конференцията е обвързана, както с традиционните, така и с иновативните педагогически практики в образователни институции, които са свързани с повишаване на интереса към образователния процес на учениците, гражданското образование (родолюбието), иновативното образование, както и взаимодействието между учител, родител и ученик  в традиционните, и дистанционни форми на общуване . Само обединените усилия на педагогическата наука и практиката на училищното обучение могат да доведат до успех в опитите да се модернизира българското образование, основавайки се на традицията, така че да стане релевантно на европейските измерения и очаквания.

Как ще протече конференцията?

 Конференцията ще се проведе в хибридна форма – присъствено и онлайн. Участниците ще имат възможност да проследят докладите на лекторите и да участват във форума чрез видео връзка като задават въпроси на лекторите с директни живи включвания в реално време.

Програмата на конференцията се състои от три части. В първата ще бъде представена обучителната програма „Методически подходи за обучение и преподаване на българска история с нов учебен ресурс „Моята България“. Тя ще бъде представена от самите автори на учебното помагало - проф.дин Лизбет Любенова, проф. д-р Пламен Павлов, проф.д-р Пламен Митев, доц. д-р Даниел Вачков.

 

Във втората част се предвижда споделяне на добър педагогически опит и новаторски практики в обучението, свързани с дигитализацията на учебния процес; използването на онлайн образователни платформи в обучението; системен подход при взаимодействието между учители, родители и ученици; четивната грамотност и използването на технологиите в училищната система на Швеция. Наши гост лектори ще бъдат преподавателят д-р Николай Данев, Весела Михайлова – представител на е-Просвета, психолога Людмил Стефанов и Сабрина Трад – учител в международното училище в Швеция.

Третата част на конференцията е обвързана с практическите умения на колегите, които ще имат възможност да участват в две творчески работилници, посветени на дигитализацията и коучинга  в образованието.

За кого е подходяща конференцията?

 Конференцията е подходяща за работещите в сферата на образованието.  Поканата ни е отправена към представители на държавни образователни институции, директори на учебни заведения, учители, психолози и педагогически съветници. Очакваме колегите, за да споделим мисли за бъдещето на българското образование, защото вярваме, че заедно можем повече!

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.