Добре дошъл в другата България. Онази, в която не успях да дочакам линейката

Колко може да понесе една майка, загубила сина си преди няколко дни? Кой въпрос ще я събори? Кой дума ще се забие най-дълбоко в скърбящото й сърце? Какъв стоик трябва да си, за да останеш цял при думите “Вие сте виновни, че линейката не дойде”? Вие сте виновни, защото не сте обяснили колко спешно е състоянието на сина ви.

Това е българската реалност и поредната подобна история с горчив привкус. В нашите съзнания ще мине като черна хроника. Ще изцъкаме с език и вероятно ще забравим. Но това не е просто лоша новина в емисиите. Това е погубен човешки живот и една семейна трагедия. 

43-годишен мъж от София със симптоми на COVID-19 почива преди няколко дни, защото от Спешна помощ не изпращат линейка навреме. 

Майката започнала да звъни на 112 още в следобедните часове на 2 април. В пет обаждания обяснила, че синът й е с висока температура, отпадналост, хрипове. 

"Господин Николаев, нали разбирате, че Спешна помощ, за да се нарича “Спешна помощ”, значи обслужва спешни състояния? 39 градуса температура е най-високата, за която съобщава майката. Няма кой да разбере, че състоянието е тежко. При нас това, което постъпва като информация е, че вдига температура 38-39, че има кашлица и неразположение. Това са симптоми на всеки един вирус и никой не вика спешна помощ за това".

Думите са на Катя Сунгарска, говорител на столичната спешна помощ.

“И от 112, и от нас няма разговор, в който линейка да е отказана. Госпожата се обажда и казва “Искам да дойде лекар и да ни прегледа и да смени този антибиотик, защото смятам, че не е добър”. Това не е от приоритетите на Спешна помощ”, обясни още Сунгарска. 

Кое тогава е приоритет на Спешна помощ? Хората, животите им? Второто, петото, десетото обаждане? Кога ще стане спешно? И има ли това значение? Здравният министър разпореди незабавно проверка, която вероятно ще бъде изпълнена чинно, ще научим там нещо, някой сигурно ще бъде наказан. И какво от това? Ще се върне ли към живите 43-годишният мъж? Ще олекне ли на майка му? Не.

Също както няма значение кухата фраза “Съжалявам за загубата Ви”. 

Не, госпожо Сунгарска. Не съжалявате. Защото ако съжалявахте, нямаше да перхвърлите отговорността. Нямаше да повторите колко голяма е тази война с коронавируса, в която сме вече над година и нямаше да кажете колко много призовавате хората да спазват мерките, защото системата издъхва, но уви… “Съжалявам за загубата ви, но…” не е извинение. И го казвам с цялото си уважение към лекарите. 

Този човек не е просто част от черната статистика. Той е един от 14 746, загубили битката с COVID-19. Хора не умират на стълбите пред някоя болница. Не умират в линейките. Умират в къщите си, чакайки някой да прецени колко време има, преди сърцето на пациента да спре завинаги.

   Автор: Джесика Вълчева

   Източник: frognews