ДНИ ПРЕДИ СМЪРТТА НА ЛЕВА СЕ ЮРНАХМЕ ДА ГО ВАДИМ ОТ КАЛТА!

И това, ако не е Знак!

Какво става с душите ни, стар български роде? Къде е легендарната ни духовна извисеност, човечност, безсмъртни ценности като силен дух, висок идеал, милостиво и честно сърце, чест и достойнство, воля? Останало ли е нещо от Духа на Българина у нас? 
Все по-жалки и унизителни картини се разкриват пред очите ни, които оголват сърцата ни - истинската ни същност. Нагли, безпардонни крадци-престъпници сме сложили за управнци и нищо не правим, за да ги свалим - не, не е мъдрост пасуването ни. И псуването, по време на избори. И пред телевизора.
Оставили сме държавата ни (умряла риба) да се вмирисва от главата, а ние се разпадаме надолу - по протежението на покварата, егоизма, непукизма и живуркането. Ден да мине, друг да дойде. Това не е общество! Обществото има рефлекси, с които да брани достойнството си. Да отстоява доброто и справедливостта в живота си.
Вчера, докато вървях към НДК за шествието и виждах, че се събират шепа хора, си мислех: какво да очакваш от народ, който е безразличен към собствените си поробители - че ще излезе да защитава чуждите от техните подтисници ли?!
Рим, Амстердам, Копенхаген, Париж, Берлин, Лондон... По 200 хиляди излязоха на протест в солидарност с Палестина!!! А ние? Едва ли имахме две хиляди. И нито ЕДНА медия не отрази този вик на  чувствителните (доколкото са останали) български сърца, съхранили чувството си на състрадание и справедливост, излязли да извикат своето НЕ на геноцида! Дори Дачков и Карбовски го измълчаха - нашето, българското шествие имам предвид. За чуждите пишат. 
Е, питам се: това ли е онзи духовно богат, горд и достоен български народ, за който говорим, четем, припомняме славното му минало, гордеем се с него, тупаме се по гърдите? 
Това ли е народа на Кубрат,  Аспарух, Симеон, Иван Рилски, Боян Мага, Васил Левскии?
Не, този народ днес не е онзи - останал там, в летописите на Времето! Този народ днес е оскотял и безразличен към всичко, което става в него, около него и далеч от него.
Този късоглед народ има поглед до масата и телевизора си - до там може вижда. Да се разтушава с чужди тв формати, които без да се усети, всеки ден му изпиват енергията и приглушават рефлексите. Да яде народен салам и хляб за два лева, какъвто му продават западните супермаркети в собствената му държава, и да е доволен - че е оцелял. Защото българинът все оцелява - от преди турското робство и след това, векове наред, той оцелява! Сякаш оцеляването (физическото, на материята) се е превърнало за него в най-висш идеал! 
Дойде бурята онзи ден, отнесе пътища, къщи, коли, отне животи на добри хора - вместо да се замисли защо Природата ни наказва с този вихър, да се покае и смири, българинът се юрна да вади грешни пари от морето. От калта. Пари, които не са негови, аи не биха могли да носят късмет дори, защото са порочни и прокълнати: Бог така наказва грешните, като им взима онова, което са си помислили, че им принадлежи. Като им взима от алчната уста богатството, с което са си помислили, че са безсмъртни. За разкаяние, и за спасение дойде тази буря и този паричен потоп: да ни покаже на нас, на българския народ, до къде сме се докарали в падението си. Да ровим в калта за банкноти, които не сме заслужили с труда си, но сме готови да продадем душите си, за да ги придобием.
И още: дни преди смъртта на лева, се юрнахме да го вадим и спасяваме от калта! 
Опомняне - но твърде КЪСНО! Каквото ще ни се случи само след няколко месеца, уви. Ще ревем за лева и ще го търсим в окаляните си от апатия и поквара души! Души, които сме продали на Мамона.
Каква невероятна метафора!
Господ постоянно ни дава знаци, в милостта си и шанса да се опомним. Да си спомним, че първо сме дух-душа, а после тяло. Че първо сме родени из Него - духовно, и после сме слезли в плът на земята. Нашето училище. 
Тъжно, срамно и унизително.
Нямам какво повече да кажа.
Жени Костадинова