Днес в Народния Театър беше особено тихо...
Теодора Духовникова, Фейсбук
Не знам какво е след смъртта.... Но мисля, че последното от последните неща “там” е да прочетат глупавия ни и злобен фейсбук и жалейките post mortem, които си пишем. Не вярвам в “небесния оркестър “, който ще свири, когато музикант умре. Не вярвам, че когато артист умре, горе го интересуват аплодисментите ни. Не вярвам.
Знам, че днес в Народния Театър беше особено тихо. Заради Йосиф Шамли. Целият театър. По всичките му коридори, стаички, окачалки за костюми, гримьорни, осветителни, директорски кабинети, навсякъде . Ступор. Тишина и мъка. Спомени и смях. После гняв. После - ела си, не се шегувай. После пак - много сме ти ядосани, после пак - много те обичаме, после пак- не знаем как ще е без теб и след теб....
Ей такива неща. Нормалните неща в ненормалната ситуация , когато животът срещне смъртта.
И които Йоско няма да прочете.
Те са си за нас си.
И да облекчим собствената си съвест .
Която, в ситуация на смърт, започва да се държи странно и красиво и някак божествено. С цялото си състрадание, осъзнаване и обич, на които би могла да е способна и приживе.
Но някак не е.
Не знам защо.
Опелото ще е утре, от 11.00 часа в Народния Театър.
Ще го обичаме винаги!
Сбогом на Йосиф Шамли...
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.