Днес Република Северна Македония се препъна в собствените си югославски хитрини и в провалилите се планове чрез задкулисен натиск срещу България да си отвори вратата към членство в ЕС.
Въпреки многобройните братски и добросъседски опити на България в продължение на 30 години...
Въпреки признаването на независимостта и териториалната цялост на Македония - България бе първа в света.
Въпреки финансовата подкрепа на България по време на югоембаргото.
Въпреки общо 150-те танка Т-55 и гаубици, подарени на македонската армия, включително пребоядисани по искане на Скопие в точния зелен цвят, включително доставени до границата.
Въпреки затварянето на очите в продължение на десетилетия злостна, патологично агресивна антибългарска кампания в Македония - “турко-татари, фашистички окупатори, убийци” и какво ли още не.
Въпреки търпеливото очакване да спре отровата в учебниците по история в Македония, която продължават да впръскват в съзнанието на младите хора.
Въпреки активната ни подкрепа за македонското членство в НАТО - в името на укрепването на мира и сигурността в целия балкански и източноевропейски регион.
Въпреки всички надежди тази подкрепа да доведе до приятелство и отворени врати - приятелството и отворените врати идваха единствено от София към Скопие.
В обратната посока идваше притворство, реч на омраза, злоба и всичко друго, но не и готовност за членство в ЕС.
Днес е първият ден за изтрезняване на югославския коминтерновски махмурлук на скопската политическа класа.
Гърция отстояваше своите национални интереси в отношенията с Македония цели 28 години.
България също няма бърза работа.
А който има - нека си я свърши.
Автор: Александър Урумов
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}