ДНЕС
С гръб съм към човека в коридора на клиниката, само стоя и слушам:
- И като ми откриха рака, си викам: Време е за умиране. Но като дрисльо в леглото си ли искам да умра или като осъзнат човек?!
Така тръгнах по билото на Стара планина преди 3 месеца, ( че нямам пари за оня испанския път, ама то е едно и също.)
Първо бях сам, после дъщеря ми дойде и вървя с мен до края.
Какво ли не ни сполетя, но все за добро.
Дошъл съм днес в болницата, за да кажа на докторката, че приключих с лечението.
Вече съм добре - спокоен съм, повярвах в Бог напълно. Готов съм да си платя сметката и съм готов да се прибирам.
Мълча, забил поглед в земята и не смогвам да си поема дъх.
Автор: Красимир Симеонов
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.