Дипломация и хиперзвук

Дипломация и хиперзвук
12-02-2022г.
9
Гост-автор

Напрежението между НАТО и Русия не стихва, въпреки многобройните дипломатически совалки. Много сме далеч от времената на високата дипломация на Хенри Кисинджър или Джефри Хау. Те имаха богата ерудиция, мек стил на общуване, търпение и дипломатическа интелигентност да получат резултат от разговорите със своите опоненти. Именно британският външен министър Джефри Хау от времената на Маргарет Тачър, тръгна на обиколка из страните от Варшавския договор, което всъщност отвори пътя към Михаил Горбачов. Джефри Хау твърдеше, че между Маргарет Тачър и Горбачов има „необикновена химия“. Днес дипломацията изглежда по съвсем друг начин. Британският шеф на Форин офис Лиз Тръс обърква безспорните руски области Воронежка и Ростовска с размирните украински територии, Луганска и Донецка, на срещата си със Сергей Лавров. Дори само този факт е достатъчен, за да стане ясно, че дипломация няма, има пратеници, които са трансфер на словесни заготовки. Няма разговор, има едностранен натиск. Британският министър на отбраната Бен Уолъс пък показва на Русия пакет със санкции. Изобщо, всички срещи на фактори от Западна Европа с руската администрация завършват с фиаско, защото се вдигат заплахи вместо да се търси съдържание. Вероятно такава е и целта. Кризата да не се разрешава, а да се разширява. За да може обединена Европа никога да не взаимодейства полезно с търговските перспективи, предлагани от една модернизираща се Русия. Тази опция за икономическата симбиоза между Европа и Русия, под егидата на Германия, е многократно посочвана като основна опасност от Збигнев Бжежински и други анализатори. Затова всяка икономическа инициатива на Русия в Европа е съпътствана с безпрецедентен отпор, поводи за санкции и създаване на системни проблеми в постсъветското пространство. Всичко това притиска Русия, тя се сгъва навътре и започва да търси начини да получи своето право на нарастване и да заяви своето значение като геополитически фактор. Много отдавна Западът трябваше да реши каква Русия иска да получи – спокоен икономически партньор, който да се приобщи към модерния Запад, или гневен, милитаризиран враг, на който НАТО непрекъснато стеснява пространството за дишане. През последните 30 години със своите действия на доминираща сила САЩ многократно избираха второто.

Затова във вторник Русия демонстрира, че е разположила в най-западния си анклав, Калининградска област, хиперзвуково оръжие. Един МиГ 31–К направи тренировъчен полет по границата на областта. В същия ден след срещата си с Макрон Владимир Путин заяви, че ако Украйна реши да се присъединява към НАТО или да си връща Крим, то ще последва конфликт, в който няма да има победители. Френските медии направиха заключението: Путин е „изолиран“, „търси военно решение“.Военният ресурс, който в момента се разгръща в Източна Европа, няма да помогне срещу хиперзвуковите ракети на Русия. И САЩ много добре знаят това. В доклад, представен пред американския Конгрес в края на миналата година, се казва, че американската отбрана засега не успява да съкрати разликата с Русия в областта на хиперзвуковите оръжия. Майкъл Грифин свидетелства пред Конгреса, че САЩ нямат хиперзвукови „системи, които могат да държат Русия и Китай в опасност, както нямат и защита срещу руските такива“. Грифин е авиокосмически инженер, бил е зам.-министър на отбраната в областта на научните изследвания и инженерството. Ситуацията е такава, че НАТО, което все по-плътно обгражда Русия, няма защита срещу руското хиперзвуково оръжие. За разлика от балистичните ракети, хиперзвуковото оръжие не следва траектория, която може да бъде изчислена. Хиперзвуковите ракети летят на ниска височина, правятманеври по пътя си и не могат да бъдат засечени от познатите ни досега наземни радари или базираните в космоса технически средства. В същото време Русия вече произвежда пето поколение от системи за противовъздушна отбрана C-500, които могат да противостоят на евентуален удар от САЩ с хиперзвуково оръжие.Докато през декември 2021 г. САЩ проведоха поредният трети неуспешен опит за тестване на ракетатаAGM-183A. Имат и един успешен тест през септември с друга ракета, Raytheon, но това е първият американски тест на хиперзвукова ракета от 2013 г.На фона на тези факти Йенс Столтенберг обяви, че НАТО търси дългосрочно присъствие в Югоизточна Европа. Ръководството на българската държава имаше умерено отношение към кризата „НАТО-Русия“. Но посещението на американската делегация промени в противоположна посока мнението министъра на отбраната Стефан Янев. И министърът, и президентът внезапно решиха, че руските войски по границата с Украйна застрашават пряко националната ни сигурност и създават глобална криза. Явно, че страната ни ще трябва да развива допълнителна военна инфраструктура, да приеме постоянно американско военно присъствие, да закупи оръжие и да участва активно в общия механизъм по възпиране на Русия. Съвсем неотдавна се обидихме, че руското външно министерство се обръща към САЩ относно България и Румъния, но подобни полутайни посещения с толкова резки промени в изказванията на президент и министър само потвърждават тезата, че сме едни обикновени подизпълнители на американския стратегически интерес. САЩ имат доста тревоги с „поведението“ на Франция и Германия, и са на път да оформят нещо като Източноевропейски блок в общото НАТО, оперативно звено, което да действа по-бързо, по-послушно и по-независимо от германско-френския хладен разум. Особено в регионални конфликти на изток, какъвто е случаят с Украйна. Въпросът е могат ли тези държави, по източния фланг на НАТО, да бъдат нещо друго във военен план спрямо Русия освен един декор, апропо скъпо платен от тях самите...

    Автор: Калина Андролова

     Източник: БНР

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.