Дигиталното евро: свобода, контрол или нова зависимост?

В епохата на бърза дигитализация и стремително развиващи се технологии Европейската централна банка (ЕЦБ) работи по въвеждането на дигитално евро – проект, който вече навлезе във фаза на реално планиране. За какво всъщност става дума и защо темата предизвиква опасения за бъдещето на личната свобода и финансовата независимост? Евродепутатът от „Европа на суверенните нации“/“Възраждане“ Рада Лайкова разговаря по темата с германския икономист и политически консултант д-р Хендрик Хагедорн, който има опит като преподавател и работи в Бундестага по линията на партията „Алтернатива за Германия“.

Какво е дигиталното евро?

Хендрик ХагедорнСпоред д-р Хагедорн дигиталното евро е форма на разплащателно средство, което ЕЦБ планира да въведе чрез собствено приложение – аналог на PayPal, но контролирано изцяло от централната банка. Основната разлика с други дигитални платежни платформи е източникът на емисия – централната власт.

„ЕЦБ казва, че това ще е толкова добро, колкото кешът – просто дигитален. Но то няма да има същата анонимност и неприкосновеност“, подчерта Хагедорн.

Тук често възниква объркване. „Не е ли това същото като Биткойн?“ – питат някои. Отговорът е ясен:

„Дигиталното евро не е като Биткойн, нито като която и да е друга криптовалута. Докато криптовалутите са децентрализирани и издавани частно, дигиталното евро ще бъде централизирано и под пълен контрол на централната банка.“

При криптовалутите транзакциите може и да са проследими, но информацията не е централизирана в ръцете на държавата. Това е ключовата разлика.

Удобството като смърт на свободата

Д-р Хагедорн посочи, че съществува реален риск от това дигиталното евро да бъде обвързано с дигитална идентичност – тема, която също набира скорост в Европа и особено в Германия. Свързването на финансите с личните биометрични и административни данни отваря вратата за потенциално масово наблюдение и загуба на гражданска автономия.

„Ще можем да проследим всяка транзакция, дори след 10 години. Това не е просто дигитална валута – това е инфраструктура за контрол“, подчерта той.

Рада Лайкова изтъкна, че тези промени остават слабо познати на обществото. Според нея три от четирима граждани дори не са чували за дигиталното евро, а още по-малко – за дигиталната идентичност.

В този контекст, Лайкова припомни изключително показателен цитат на бившия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер:

„Вземаме решение за нещо, пускаме го, и изчакваме да видим какво ще се случи. Ако няма силна реакция и няма бунтове… тогава продължаваме стъпка по стъпка, докато не остане път назад.“

Хагедорн определи този подход като типичен за случващото се в момента: „Цитатът пасва идеално. Така се случват нещата днес. Стъпка по стъпка, докато хората не усетят, че е твърде късно.“

Германия – пионер в дигиталния контрол?

В Германия вече има ясно заявена цел за въвеждане на дигитална идентичност за всички граждани, напомни Лайкова. Дигиталният министър Карст Вилдбергер е представил проект, според който в бъдеще лични карти, здравни документи, дори климатични квоти могат да бъдат обединени в един централен дигитален профил.

Хагедорн подчерта риска от такава концентрация на лична информация:

„Хората ще бъдат сведени до баркод. А това не съответства на моята представа за човека и свободата.“

Кой казва „не“ на дигиталната валута?

Интересно е, че не всички държави се поддават на този тренд. Според Хагедорн Швейцария отказва дигитална валута, а Доналд Тръмп – само дни след повторното си избиране – е прекратил проекта за дигитален долар в САЩ.

„Тръмп постави свободата на първо място. Просто избягва риска, като не създава такава инфраструктура.“

Администрацията му не е против дигиталните плащания – напротив, залага на „стабилните монети“, които са криптовалути, обвързани с долара, но издавани от частни компании, а не от държавата.

„Европейската комисия идва с неща, от които гражданите не се нуждаят, но които счита за важни за демокрацията. Но това е демокрация само по име“, каза Лайкова. Темата за дигиталното евро далеч не е просто техническа или икономическа – тя засяга фундаментални права, като анонимност, поверителност и свобода.

В момент, в който техническата инфраструктура и законодателната рамка за въвеждане на дигитална идентичност и валута вече се изграждат, гласовете, призоваващи към критичен дебат, стават все по-неотложни.

Източник: Kritichno.bg