Без ритуални процедури,
напук на всеки обичай,
погребахме с нов кат потури
и с гайда в гроба Дядо Гай.
Свирнята прякор му остави:
от гайда - Гай. С душа добра,
хиляда сватби той направи,
не взе от никого пара.
Когато почнал да умира,
сбрал всички от син до внук
и рекъл: " Кой ще ми посвири?,
но никой не отронил звук.
Ех, зле живеете, макар че
парите носите в торби.
Човекът е едно канарче.
Човеку трябват веселби.
Но няма кой. Не ме лъжете
поне в предсмъртния ми час.
В ковчега гайдата сложете,
във рая ще си свиря аз.
От габера не става свирка! ". . .
Тъй казал и издъхнал. Край!
А после: пръст, лопата, кирка
и гроб, а в гроба - Дядо Гай.
В неделни часове ме дири
един въпрос и ме боли:
Защо на мъртвите да свири?
Кой живите ще весели?
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.