Десницата - наследник на дебелата червена номенклатура

09-10-2020г.

Ирини Зикидис

Когато преди 7 години започнах да твърдя, че партията на "градската ни десница" не само получава финансова подкрепа от лява западна партия и леви западни НПО-та, но всъщност изповядва изцяло леви либерални каузи, малцина разбираха за какво говоря. В крайна сметка, вече бях живяла доста време на Запад и познавах и кътните зъби на съвременната лява идеология. Ако трябва да перифразирам известната поговорка - ако приличаш на либерал, говориш като либерал и се държиш като либерал, значи си либерал (ама не по Хайек, а по Маркузе). Няма как да опитваш да внесеш на българска територия каузи като изкуствен мултикултурализъм, изкуствено религиозно напрежение, изкуствен сблъсък между сексуални и етнически малцинства - определящи съвременната борба и профил на днешната западна левица, изцяло емигрирала от темата за класовата несправедливост - и да не си ляв. Слава Богу, последните години все повече започна да се говори, че нашата градска десница е лява та дрънка. Самият проф. Дайнов наскоро изказа еретичната до онзи ден мисъл "Откъде накъде ДаБългария трябва да е дясна партия".

Мисля, че позицията на г-н Кънев за "македонското малцинство в България" е последният пирон в ковчега. Лидерът и довчерашна икона на нашата "градска десница", на практика затвърди най-голямото престъпление на българските комунисти, а именно - предадоха собствения си народ и то в собствената си страна. С насилие и репресии превърнаха собствените си сънародници в "македонци".

И мисля, че с това темата, че нашите либерали от "градската десница" са не само физически, но и морални наследници на дебелата червена номенклатура, наистина е приключена.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}