Денят, в който ще командва Китай

24-03-2021г.

Тридесет години след края на Съветския съюз,

навлизаме ли в ера на нова Студена война, която ще противопостави този път свръхмощните, но залязващи Съединени щати на амбициозния и тоталитарен Китай? Доналд Тръмп се отдръпна, но неговият наследник Джо Байдън подхвана дума по дума, но с по-малка агресивност, дискурса на своя предшественик за нуждата от сдържане на азиатската свръхсила. 72-годишният сингапурски дипломат Кишор Махбубани, бивш посланик на своята родина в ООН и авторитетен университетски преподавател, теоретизира от доста време последствията от възхода на Азия. В новата си книга “Спечели ли Китай?: Китайското предизвикателство пред американското превъзходство” (Has China Won?: The Chinese Challenge to American Primacy) той оценява като напразни и опасни американските опити да попречат на издигането на Китай като първа световна сила. Той подчертава, че Европа ще има ключова роля, за да попречи на съперничеството на двата колоса да се превърне в опустошителна конфронтация.

- Не е ли преждевременно да се твърди, че Китай вече е спечелил?

- Наистина е твърде рано да се каже кой ще надделее, Китай или САЩ. Но не е твърде рано да се твърди, че Китай може да спечели. За американците, свикнали винаги да триумфират, е немислима идеята, че могат да загубят! Въпреки това е очевидно, че страна като Съединените щати, която няма и 250 години, може да бъде победена от цивилизация на 4000 години.

- Вие самият желаете ли тази победа?

- Моята работа е да бъда неутрален, рационален и обективен анализатор. Не изказвам пожелание, а прогноза. Китай вече се очерта като втората икономика в света. Прогнозирам с известна увереност, че той ще стане първата след 10-15 години. Не можем да направим нищо, за да спрем силовото му завръщане. Той е бил номер едно в продължение на осемнадесет от последните двадесет века. Това, че отново става такъв, е напълно естествен развой. Хората в САЩ и останалата част от Запада, които се отдават на магическо мислене, вярвайки, че Китай може да бъде спрян, не разбират дългата история.

- Не може ли победителят да бъде Източна Азия като цяло, вместо китайската държава?

- От над тридесет години твърдя, че ХХI в. ще бъде векът на Азия. Но новата ми книга се отнася до изключителната геополитическа конкуренция между двете съпернически свръхсили, каквито са Китай и САЩ. Никога в историята една държава не е имала толкова голяма мощ като Съединените щати. А днес те са предизвикани от Китай.

- Какво ви кара да мислите, че Китай е различен от СССР и наистина може да надмине САЩ?

- Вече бях дипломат през 70-те години, когато някои погрешно вярваха в победа на СССР. Така че ще остана предпазлив. САЩ могат да спечелят още веднъж. Една от моите глави включва предупреждение към Си Дзинпин: никога не подценявайте Съединените американски щати. Но засега по-скоро те правят огромната грешка да подценяват Китай. СССР, продължил по-малко от век, беше относително ново творение на световната сцена. Китайската цивилизация е там повече от четири хиляди години. Съветското население винаги е било по-малобройно от това на САЩ; населението на Китай днес е четири пъти повече. Икономиката на Съветския съюз никога не е била в състояние дори да върви по петите на американската икономика. Китай вече има по-силна икономика по отношение на покупателната способност.

- Как може Китай да преодолее проблема си със застаряването?

- Този проблем със застаряването на населението не засяга само Китай. Ако САЩ спрат да приемат имигранти, ако Доналд Тръмп се върне, американското население вече няма да расте толкова бързо. Що се отнася до китайците, ако те се върнат към политика на раждаемост, демографският им прираст може да се възобнови. Така или иначе, дори ако китайското население намалее, то винаги ще бъде доста по-голямо от американското население.

- Защо пишете, че Китайската комунистическа партия (ККП) е повече китайска, отколкото комунистическа?

- Всеки азиатски наблюдател, който познава Китай, знае, че целта на ККП не е да възкреси или изнася комунизма по света. Той е само инструмент, използван от китайските лидери, за да управляват. Мечтата на тези лидери е да върнат величието на Китай.

- Не навреди ли Си Дзинпин преди Доналд Тръмп на отношенията между Китай и САЩ?

- Вие на Запад се фокусирате върху индивидите. Историята ни учи да се интересуваме от структурните сили. В дългосрочен план всеки път, когато една надигаща се сила е напът да надмине установената сила, последната се опитва да омаловажи първата. Дори ако Китай беше ръководен от ненасилствен човек като Ганди, САЩ пак щяха да се опитват да го свалят. Самочувствието и амбицията на Си Дзинпин тревожат американците, но те отговарят на желанията на китайците. И с него или без него, САЩ пак ще смятат Китай за голямо предизвикателство за глобалната си хегемония.

- Как оценявате по-категоричния стил на китайската дипломация, понякога агресивна с посланици, наречени “воини вълци”?

- По времето на Дън Сяопин китайската дипломациа беше по-смирена и по-скромна. Но тогава неговата икономика се равняваше само на една десета от тази на САЩ по отношение на покупателната способност. Сега, когато нейният БВП е много по-значителен, пак като покупателна способност, китайската дипломация придоби увереност. Някои дипломати бяха неразумни, практикувайки дипломацията на “воините вълци”, която отчуждава някои държави, включително Франция. Но все още има китайски дипломати, които носят убедително послание за умиротворяване, като посланикът в САЩ, Цуй Тианкай. Не всички са станали воини вълци!

- Китай е обвиняван, че разклаща статуквото по границите си с Индия, Тайван, Япония и в Южнокитайско море. Заплашва ли неговият експанзионизъм мира в Азия?

- Китай не е експанзионист. Една експанзионистична държава използва въоръжените си сили, за да завладява територии и да се разширява. Китай е единствената велика сила, която не е водила война от 42 г. насам, от Китайско-виетнамската война през 1979 г. Неговата армия не е произвела и един изстрел след последните престрелки с Виетнам в края на 80-те години. При инцидента с Индия през юни 2020 г. жертвите бяха причинени от ръкопашен бой. Китайците нямат никакво желание да завладяват територии никъде по света. Естествено е, че ставайки по-мощен, Китай става по-самоуверен и взискателен, което кара някои страни да се чувстват неудобно. Но светът трябва да направи всичко възможно, за да остане мирен и да не използа сила, за да разширява територията си. Както е казал Наполеон: “Оставете Китай да спи, защото когато Китай се събуди, целият свят ще потрепери”. Много западни политици са неблагоразумни, защото допринасят Китай да се събуди, вместо да се спи.

- Някои в Китай настояват да се използва сила срещу Тайван. Не трябва ли китайските лидери да укротят национализма, който рискува да застраши възхода на страната?

- За да разберем проблема с Тайван, трябва да се върнем към века на унижение, който Китай преживя след 1842 г. - от превземането на Хонконг от британците - до 1949 г. - когато е основана Китайската народна република. Японците превзеха Тайван през 1895 г. От китайска гледна точка, Тайван винаги е бил част от Китай. След нормализирането на отношенията с Китайската народна република през 1971 г., САЩ признаха, че Китай и Тайван са една и съща страна, което се нарича “политиката на единен Китай”. Така че въпросът е кога двете системи ще бъдат обединени. Всички ние по света бихме искали да видим мирно обединение. За целта трябва да се избягва всеки опит за превръщането на Тайван в независима страна, което би принудило китайската армия да се намеси. Защото ако един китайски лидер, като Си Дзинпин, прояви слабост по въпроса за независимостта на Тайван, той ще бъде свален от китайския народ.

- Направи ли Covid-19 неизбежна Студената война?

- Цялото човечество, по принцип най-умният вид на планетата, е в една и съща лодка. Най-глупавото нещо, когато една лодка се запали, е да започнем да се караме кой е предизвикал пожара. Първо трябва да си сътрудничим, за да изгасим огъня. Това, което направи администрацията на Тръмп, когато избухна кризата с Covid-19, беше глупаво: обвини Китай, отказа да сътрудничи, напусна Световната здравна организация… Моята надежда е, че администрацията на Байдън ще разбере, че в решаващите глобални проблеми САЩ и Китай споделят общи интереси, като борбата срещу глобалното затопляне или Covid-19.

- Как Джо Байдън би могъл да се справи по-добре от Доналд Тръмп?

- Трагедията е, че атмосферата около китайския въпрос стана толкова отровна в САЩ, че ако президентът Джо Байдън изглежда мек спрямо Китай, той ще бъде атакуван от всички страни. Това, което трябва да направи, е да бъде много хитър, да атакува Китай публично, но в частни контакти да си сътрудничи с него, когато това обслужва американските интереси. Големите предизвикателства през Джо Байдън са вътрешната политика, не външната. Обедняването на най-богатите създаде “море от отчаяние” в белите народни класи, което доведе до избирането на Доналд Тръмп и нашествието в Капитолия на 6 януари. Сътрудничеството с Китай е решение, за да се уредят тези икономически проблеми. В противен случай Доналд Тръмп ще се върне.

- Китай се затвори, особено след Covid-19. Връща ли се към изолационизма от времето на Мао или на империята?

- Сигурен съм в едно нещо, Китай никога повече няма да се изолира. Той добре е проучил какво причини неговия век на унижение: той се бе изолирал от света и прекъснал иновациите. В речта си в Давос през 2017 г. президентът Си Дзинип каза, че Китай е успял, защото се е потопил в океана на глобализацията. Нагълта се с вода и се бореше, но стана първата търговска сила в света. Китай ще продължи да се глобализира все повече, защото не е загубил самоувереност, за разлика от САЩ. Той се присъедини към Регионалното всеобхватно икономическо партньорство през 2020 г., докато САЩ се оттеглиха от Споразумението за транстихоокеанско партньорство през 2017 г.

- Как Франция и Европа могат да допринесат за предотвратяването на нова студена война?

- Геополитическата конкуренция между САЩ и Китай предлага възможност на Европа, която може да изиграе балансираща роля. Преди петдесет години Хенри Кисинджър извърши революция, когато успя да накара Китай да работи в лагера на САЩ. По същия начин Европа може да засили своето влияние, като поддържа тесните си политически и културни връзки с Вашингтон, но също така и с Китай, между две “стари цивилизации”, и така да запази достъпа си до двата пазара. Това изисква геополитическа хитрост. Проблемът с Европа, както казваше Кисинджър, е, че не знаеш на кой номер да се обадиш! Въпреки това, напускането на Великобритания има заслугата, че допринесе да се изяснят нещата. Без нея, Франция и Германия са в състояние да изиграят по-независима роля спрямо САЩ.

Автор: Жереми Андре, “Поан”

Източник: Гласове

Превод от френски: Галя Дачкова