Денди е бит повече от 12 часа в главата

21-02-2022г.

126

Гост-автор

Един Човек се бори се за живота си докато извършители и поръчители заспиват безсъвестно в леглата си нощем...

Бит, повече от 12 часа предимно в главата. Това, че този човек е Денди е от второстепенно значение. Човек е на път да се раздели с живота си, защото друг (пак човек) решава така.

Там сме. В клоаката на плиткото съществуване. Сред превъзбудените възгласи на мерзостта и низостта и отчаяните глухи стонове на хората, обичащи дълбочините. На различните, които биват наказвани затова, че са именно такива.

Тук сме. Докато десетки дупедавци се вживяват да се произнасят за несъществуващи робства на България от Русия, същите и много други, доброволно стават роби на чалгализцията и пошлотията, превзела бъдещето на родината. Битуват култа към низките страсти, царува чувството на безнаказаност. То сякаш пропива въздуха, който дишаме. Филтрира инакомислещите, инако живеещите, реално струващите. Може да бъде видяно дори на театралните сцени. Лансират ни евтини плоскодумни представления. За актьори биват сочени недосукали мамини синчета, самозванци, протежета. Казват, че търсенето оправдава предлагането.

Ами там сме. В калта. И си се кефим на вонята.

Тъжно, нали? Или!?

Всички, които се примиряват са виновни. До един.

Не познавах този пореден Човек, бит и убит поради неудобността и различието си.

Но пък често го виждам покрай Руската църква. Интригуващ е. С есттествеността си. С добрата приказка и умението му да опознава и знае за другите. Общува с клошарите, с играещите на шах по пейките, с кучето ми, със себе си.

Тъжно ми е, че иам реална възможност вече да не се размина с него на излизане от криптата, след писането на писмо до отец Серафим. Толкова смисъл и пълнеж има в тези хвърчащи хора като него, че раздялата с тях се усеща като ограбване, като взлом в душата на обществото. Като яма, пробита от ръката на гнусни хора.

Автор: Полина Василева, фейсбук