Ден трети: Таня трябваше да се погрижи за всичките 35 пациента

Ден трети: Таня трябваше да се погрижи за всичките 35 пациента
12-11-2020г.
12
Гост-автор
Ден трети: Жените са от мъжка порода. Или поне тези с които аз се запознах в Covid отделението на Казанлъшката болница. Името което не запомних вчера, днес го споменах хиляди пъти. Тя се казва - Станка , запомних я! Ще ви разкажа и за Ани. Те са моите герои за днес. Станка ще я наричам - Таня, защото така й казват близките й хора. Таня не е от жените със силикон в гърдите и хиалорон в устните - тя е медицинска сестра от друго измерение. Днес беше сама.
 
Имаше една жена доброволка, но си тръгна, защото от утре се връща в училището в което работи. Таня трябваше да се погрижи за всичките 35 пациента. Редеше табла след табла със спринцовки и системи. Беше тиха. Никой не разбра, че тя е сама и е й трудно . Но след третата табла , т.е. третата стая, в отделението влезе лъч светлина. Появи се Ани. Ани дойде като доброволка. Работила е до преди няколко дни във фармацевтична компания като лаборантка. Съкратили са я. Ненужна им е станала... Оказа се безумно нужна на Таня, те се спогледаха, казаха си нещо което аз не разбирах, говориха си на техния извратен латински език. И нещата започнаха да се случват с лекота.
 
Ани започна да зарежда таблите, Таня връхлиташе от стая в стая и само казваше :"Хайде маските над носа ". Слагаше система след система, инжекция след инжекция. Говореше си пациентите. Съчувстваше им. На някои се караше. "Не се движиш. Стани малко! Тук не сте отваряли прозореца цял ден" и пак се усмихваше, беше ясно, че не иска да ги накърни, а да ги усмихне. Хората там са отчаяни, имат нужда от това поведение, което ги усмихва. Когато обаче косата на Таня започна да пада над очилата , а тя нямаше сила да я вдигне, стана ясно, че тя вече е на предела на силите си.
 
Да, ама то бе станало 19 часа. Тя трябваше да си тръгва от работа. Дано съпругат й да не е глезльо като мен, че ще трябва салатка да му направи, ракийка да му налее, да изпере, да простре, да изглади, да напише домашните с детето.... Дано, дано, че нямам идея от къде ще намери сили да бъде утре пак свежа на работа. Ани остана до края на работния ден. Не е от приказливите жени. Действа. Когато я изпратих на вратата , тя каза : "Чао, до утре". Тя отново ще бъде там, до тези мъжки жени без силикон и хиларон.
Иначе моя човек е добре. Ходи сам да пие вода, хапва. Всички са живи , но не са здрави. Отделението започва да се превръща в семейно.... Днес настаниха младо бременно момиче в съседната на баща й стая... Изписвахме. Без фанфари. Тихо. Макар това да е празник за тях. Аз оставам. Но не мога да съм до края. Чакам мъж от породата на медицинските сестри да ме смени.
 
Автор: Иван Янев
 

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.