Ден първи: Война е!!! Война с враг, който те дебне от засада

Ден първи: Война е!!! Война с враг, който те дебне от засада
10-11-2020г.
5
Гост-автор

Ден първи: Война е!!! Война с враг, който те дебне от засада. Няма правила за него. Той е безмилостен. Видях млади хора, които не могат да дишат без кислородна маска. Видях възрастни хора, които спяха седнали на леглото, защото така успяват да си поемат глътка въздух. Видях как медицински сестри и лекари буквално летят по коридорите и болничните стаи. И въпреки това не успяват да бъдат до всеки който има нужда от тяхната помощ. Не, защото те не искат да я окажат, а защото са малко. Имам и нова приятелка от днес ???? Наричам я "Шефка" - санитарката Таня. Тя работи в Covid отделението от няколко дни. И двамата бяхме леко хаотични днес. Но въпреки това се справихме със всичките си задължения. Не са много, но са трудоемки. Дезинфекция, дезинфекция и пак дезинфекция. Разнасяне на храна, смяна на бельо. Смяна на уринатор. Поставяне на кислородни маски на нуждаещите се от кислород. Разнасяне на таблите със системите, за да може сестрата да се справи по-бързо. Оказа се, че освен с медицинските си задължения, те имат и безумно много административна работа. Пишат, пишат, пишат, пък скокнат да сменят системи, да разнесат лекарства, да измерят кръвно, да се скарат на санитаря ????, че не е затворил вратата да чистия поток ???? Абе май нямат много време да се карат, или по-точно нямат сили да го правят. Всички са изморени до припадък. Това което мога да кажа още за моята работа като доброволец ???? Нали съм си приказлив ???? Ходя да си говоря с бабите по стаите ???? Те пък ми се радват като на син ???? Викат ме постоянно ???? да отворя прозореца, да го затворя ???? Абе само да сменим по някоя шега. Така им вдигам бойния дух да се сражават с вируса. Но истината е друга... Аз не издържах без сълза. Много мъчно ми стана за един дядо от първа стая. Не знам, защо, но още като влязох в стаята, човека протегна ръка към мен и ме помоли да го заведа до чешмата за да си намокри устните. Стаята е дълга около 5 метра. Костваше ни 10 минути да отидем до заветната вода и да се върнем. Колегите му по стая, казаха, че са му предлагали помощ, но той е отказвал. Леко е странен. Не иска да се храни. От закуската хапна малко сирене. Обяда даже не го е разопаковал, вечерята - също. Стар и немощен е. Не говори. Надявам се утре да го видя отново там... Надявам се до края на моето доброволчество той да се подобри и да се върне при семейството си. Относно моята безопасност ???? Смятам, че е на 99,99%. Болницата е осигурила всичко с което аз да се чувствам безопасно. Това което към момента не може да осигури е персонал. Има крещяща нужда от още доброволци. Санитари, лекари и медицински сестри.... Не е страшно!!! Уверявам ви!!! Бях планирал да съм там 5 дни. Но ако успея да убедя още хора, да се включат в това начинание, ще остана още 5 ???? Чакам ви!!! М/у другото не само в Covid отделението има нужда от доброволци.

Автор: Иван Янев

 

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.