Демонтажът на християнските устои на Европа ме превърнаха в кисел антилиберал.

Аз мисля, че вече всички виждаме плодовете на тази битка, макар че Грамши едва ли е предполагал, че те ще бъдат толкова гротескни и деформирани. Убедена съм, че старата левица, онази, която воюваше срещу Хитлер и мреше по концлагерите и затворите, би се срамувала дълбоко от днешното перверзно и клоунско ляво. Днешните западни леви - познати още като глобалисти, прогресивисти и либерали (ама не по Хайек) - за някакви двайсетина години, наложиха нов диктат, нова хегемония, която истерично зове за убийството на свободното слово, в името на политическата коректност. Изхвърлят се автори, променят се учебни програми, бутат се исторически статуи, обявява се война на класическата музика, воюва се с термини и понятия от ежедневието на хората.

Аз самата преди десетина години бях надъхан либерал-анархист. Движех се в български и британски арт среди на неразбрани бунтари, където ругаехме системата, мечтаехме за справедливо общество и ходехме по протести. Не дай боже, някой да каже крива дума на тема жени, гейове, чернокожи и мюсюлмани - впивахме се в гръцмула му като питбул. С течение на времето се случиха две любопитни неща:

- Тези от нас, които все пак бяха учили яко и бачкали здраво, взеха, че се реализираха нелошо в същото това общество. Другите започнаха кариера на вечно недоволни граждани в социалните медии. После плавно преминаха към НПО и фондации с любопитно финансиране;

- Каузите, в които вярвах, се промениха. Те се промениха, не аз. Ако аз винаги съм защитавала яростно равноправието на тема пол, сексуални предпочитания, раса и религия, то постепенно идеята за ‘равноправието’ се транформира.

- първо в хленчещото ‘ние сме жервти’,

- после в горделивото ‘ние сме специални и се гордеем с това’,

- а накрая - в гръмкото ‘ние ви превъзхождаме и ние сме бъдещето’;

В последните няколко години, комбинацията от всички либерални каузи, сред които мигрантските потоци, влизането на исляма в Европа, войната в Сирия на страната на враговете на светската държава, яростното отричане на патриотизма като нелепа отживелица, демонтажа на християнските устои на Европа, и стигматизирането на белия, работещ и хетеро мъж, ме превърнаха от възторжен либерал в кисел антилиберал.

Да, знам, че избързвам с крайната си позиция и че процесите, на които съм станала свидетел във Великобритания, Франция и Гърция все още са в зародиш тук. Но аз знам кой спонсорира тези процеси, както знам какво следва.

Ето защо отчаяно се съпротивлявам на тази доктрина, внесена и в България от възторжения розов комсомол, самоетикирал се като носител на снежнобял морал и чутовни умствени дълбини. И в същото време, слагам ръка на сърцето си, и знам, че ние нямаме визионерски проект за бъдещето. А без проект си заникъде. Риториката от нашия лагер звучи така: „Престанете с тая лудост, нека си оставим света, какъвто е”. Само че това не е проект, това е ариегарден бой. Прогресистите говорят за 4-та индустриална революция, цифрова икономика, квантови компютри, биг дейта, изкуствен интелект, "интернет на нещата", глобална мрежа, електронни аватари, конвергенция между IT и биология/генетика - модификация на човека в резултат от тази конвергенция (трансхуманизъм), изграждане на ново безкласово общество. И всичко това до следващите 50 години.

НИЕ за какво говорим? Ние къде се виждаме след 50 години? А след 100? Капитализмът вероятно наистина е изчерпан, изяде го доминиращият капитал в него – финансовият. Тогава какво можем да противопоставим на либералната доктрина?

Докато либералите имат имат, и то какъв. Ето част от него: