Дефицит на връзка с реалността

Когато Доналд Тръмп се намираше в активната фаза на лечението си от Covid-19, той не спря да туитва в приповдигнат тон, да пуска видеообръщения, а накрая направи и обиколка с президентския SUV, за да покаже колко силен е на всички възможни физични и метафизични нива.

Тогава CNN предположи, че президентът се държи така, защото е тежко надрусан с лекарства, които влияят на емоциите му. Основният заподозрян за приповдигнатия тон на Тръмп бе дексаметозонът, който е част от стандартната практика при лечение на коронавирусната инфекция при рискови пациенти.  Кортикостероидът често предизвиква еуфория при терапията.

В понеделник вечерта друг прочут пациент с Covid-19 публикува в любимия си Фейсбук обръщение към нацията, замаскирано като разговор с министрите. От него всички разбрахме колко добре е станало, че гражданските протести в България са се провалили, защото Бойко Борисов е останал на власт и ни обгръща с топлата си грижа. Всичко това на фона на неконтролируемото нарастването на заразените, липсата на места по болниците и умиращите по домовете хора без достъп до лекарска помощ.

Борисов продължава да твърди, че няма да се предприемат нови мерки за сдържане на епидемията. Той има други планове.

“Пред всяка държавна, а защо не и частна (болница), да се направи фургон (за диагностициране на пациенти). Да се взимат бързо пробите, да се закарват хората, бързо да се диагностицират заразен, болен. Освен това НОИ и Министерство на здравеопазването имате хотелски бази във всички региони. Там може да се настаняват хората, много по-красиво, много по-удобно. 20-30 бази има. Вместо да притискаме само болниците, хайде в санаториумите”, каза Борисов.

Какъв е планът на премиера, съобщен на обществото в понеделник вечерта?

“Мутафчийски, Балтов, Ангелов. Всички тези доктори, които имат име, професори, трябва да са пред болниците. Да посрещат, да помагат, да успокояват, да лекуват”, нареди премиерът.

Въпросът е дали този план на премиера е автентичен, или е следствие от лечението с дексаметазон. Вярно е, че част от българите за всяка пъпка биха предпочели да бъдат прегледани от светило, минимум доцент, а за предпочитане – професор. Лошото е, че достъп до подобно ниво на обгрижване имат малцина подбрани, сред които е самият Борисов. Говори се, че премиерът го лекуват с кръвна плазма на изградили имунитет срещу коронавирус, а това също е елитарно лечение, не е като за чичо от село.

Сега обаче се намираме в пандемия, всички лекари са кът, а професорите съвсем ги няма.

Става вече досадно да се припомня, но премиерът наистина имаше седем месеца да подготви здравната система за очаквания удар на втората вълна. През това време можеше да се организират много неща – персонал, отделения, частни болници, частни линейки… Имаше нужда най-вече от ясен план за действие. Такъв очевидно нямаше, защото в пика на заразата здравният министър едва дочака да му свърши карантината (в която бе вкаран от самия премиер), за да тръгне да убеждава тромавата здравна система в необходимостта от единство срещу заплахата. Не е странно, че дори и в привидно спокойно състояние Костадин Ангелов звучи някак нервно.

Вместо да се стори нещо по същество, основният план на Борисов през лятото се състоеше в повтаряне до втръсване на мантрата колко добре се справяме. Това е стара негова тактика. Ако няколко пъти повтори, че един проблем не съществува, то той барем вземе да изчезне. Понякога наистина става така. Понякога проправителствените медии помагаха проблемите да се маскират, но сега нищо не може да помогне.

Проблемът на Борисов с вируса е, че вирусът няма да изчезне, каквото и да пише в ПИК. Нито ще изчезнат починалите и инвалидизираните от него. Няма да изчезнат бруталните истории, като тази  с тридневното очакване на линейка от млада жена, които вижда как губи баща си. Или случаят с починалия 33-годишен мъж заради липсата на места в болниците и непристигналата линейка.

Няма как да се скрие фактът, че българската здравна система блокира при по-малко от 3000 души, настанени за лечение в болница, а ни убеждаваха, че нормалният капацитет е над 7000 души.

Устойчивото нежелание на Борисов да наложи по-строги мерки няма да спаси икономиката, защото страните, с които България търгува, вече наложиха блокади на своето население. Вилнеещият вирус няма да спаси любимия дискотечен бранш на премиера, защото повечето хора си стоят по къщите. Това, което Борисов изглежда се опитва да спаси, е своят имидж. Той не желае да ядосва различните групи и лобита, представяйки вируса като природно бедствие.

“Всеки министър да бъде на първа линия неотстъпно в своята сфера и правителството заедно с българските граждани да действаме като юмрук срещу пандемията”, каза той на работното онлайн съвещание на кабинета. Те министрите са на първа линия, но около тях няма армия, която да воюва с вируса, а разбити четници. След 11 години управление на ГЕРБ младият лекар от спешната помощ в София, който от ноември започна работа в Щутгарт, констатира: “По принцип може да имаш дефицит на кадри, може да имаш дефицит на легла, но най-важното е, че има дефицит на система.”

В понеделник вечерта Борисов поиска хората да разберат, че “това, че не подадохме оставка е било само за тяхно добро. Да се мъчим в най-тежкото време, но да ги спасим”. В случая става дума за дефицити на толкова много нива, включително на връзка с реалността. Ако Борисов се върне поне за малко към своята стара нормалност и вземе да се поизплаши, алтернативно – да се позамисли, това би се отразило добре на всички ни.

Автор: Красен Николов
Източник: Euractiv

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}