Давид Леви-кандидат -депутатът, който избра да се яви като самостоятелен играч на изборите

Давид Леви-кандидат -депутатът, който избра да се яви като самостоятелен играч на изборите
29-03-2021г.
269
Гост-автор
Скъпи приятели,
обръщам се към вас в първия ден на месец февруари и в първия ден от седмицата, за да споделя едно важно, за мен, решение.
Възнамерявам да се кандидатирам като независим кандидат от 24 многомандатен избирателен район на предстоящите избори за Народно събрание.
На 4 април 2021 ще потърся вашето доверие и вот, за да сътворим ЗАЕДНО исторически прецедент. Никога досега кандидат, неподкрепян от партия, не е бил избиран за народен представител в България. Изборното законодателство допуска такава възможност, макар и с много ограничения и недомислици. Такива кандидати има на всички избори, но никога досега не са успявали.
Аз вярвам, че в този исторически момент е възможно, с дружни усилия, да променим това!
Сега ще споделя отговори на двата най-логични и първи въпроси, без да се ограничавам само с тях.
Очаквам още и всякакви от вас, и обещавам (кога станах политик, кога започнах да обещавам), че ще се постарая да отговоря добросъвестно.
Защо не се присъединих към партия?
Партиите предполагат компромиси с личното верую и персонален морал. Това са големи групи от индивиди, обединени около политическите убеждения или властовите амбиции на малка група от хора, или много често на един отделен индивид.
Заявявам това, не на теория, а от личен опит.
Два пъти съм бил кандидат за народен представител, на осъзнато неизбираемо място, единствено с цел да изуча и разбера механизма и динамиката на партиите. Разбрах, че това не е за мен. Не мога да направя компромис с личния си морал и с доверието на избирателите.
Друга, немаловажна причина е, че въпреки че в повечето партии, които ще участват в предстоящите избори има качествени и достойни кандидати, в нито една не открих пълно припокриване с личните ми политически убеждения и организационни принципи. И това ме връща към темата за компромиса, или по-точно – за неговото недопускане от мен.
Защо ми е да ставам депутат?
Отговорът на този въпрос искам да разделя на две основни групи:
А. Искам да постигна местни, национални и международни цели.
Местни цели: Свързани с избирателния район, чието доверие търся. В рамките на кампанията ще обясня и конкретизирам. Общото между тях, обаче, е, че като човек, роден и живял, в по-голямата част от живота си в София, мен ме е грижа за този град. За неговите жители, за историята и бъдещето му.
Национални цели: За да не се разпростирам прекалено, тук, ще посоча една основна цел, която си поставям – Разбиване на НЗОК на четири, конкуриращи се структури. Убеден съм, че това, наглед незначително действие, ще рестартира и промени коренно цялата система на здравеопазване в България.
Ако това предложение напомня израелския модел, то нека отдебележа, това не е случайно.
Познавам Държавата Израел много добре. Живял съм там, учил съм и съм работил, управлявал съм бизнеси. С Израел ме свързват близки семейни връзки и лични контакти.
Мога и искам да почерпя от това знание и опит, за да постигна успехи и за българските граждани.
Международни цели: Прави ли ви впечатление колко често се появява информация в медиите за това, че България е на последно място в Европа или света по някой положителен критерий, или на първо по отрицателен такъв? На мен това не ми харесва. Надявам се, че и на вас. Възможностите за въздействие на един народен представител, сам и без партия зад гърба си, не са големи, но аз бих се постарал да вляза в състава на няколко ключови парламентарни групи за приятелство, за да се опитам да им внеса съдържание. Чрез тези групи може да се внесе водещ опит и инвестиции за подобряване стандарта на живот в България. Познавам още техники за влияние върху политическия процес от независим депутат и възнамерявам да се възползвам от тях.
Б. Опитах се да въздействам чрез структурите на гражданското общество. През последните седем години основах три неправителствени организации и подкрепих десетки културни, образователни и благотворителни инициативи. Ако разполагах с още 50-100 години, може би, количественото натрупване, щеше да доведе и до качествени промени. Аз нямам това време. А вие?
Може би най-важният фактор за това ми решение е, че имам лукса на подкрепата от семейството си.
Политиката е мръсна работа. Но аз вярвам, че за своите 51 години на този свят съм се научил да се пазя чист.
Толкова засега.
Очаквам вашите градивни коментари и въпроси.
 
   Автор: Давид Леви, фб

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.