Дали след толкова години, това все още има смисъл? Или тепърва ше бъде осъзнато?

Интересно би било да се проследи връзката между разцвета на постмодерното релативизиране на ценностите с появата и постепенният възход след Втората Световна Война, първоначално през академичните и интелектуални интерпретации, а впоследствие и всред масовото съзнание на Виктимологията. Под това следва да се разбира индустрията, която възникна, узурпира и впоследствие експлоатира за свои цели именно християнските принципи на съчуствие и вина спрямо бедните и онеправданите. Тази индустрия за около половин век изцяло и успешно завладя левият идеологически спектър на развитите западни общества и посредством все по-агресивната употреба на заклеймащите постулати на политическата коректност превзема все повече нови територии, обявявайки най-различни субекти, включително даже и природата за мними или реални жертви на западната културна и цивилизационна общност. Съответно и заедно с това разцъфтя и масивното изнудване на обществата с все по-гротескни претенции за специални групови и изключителни права на "различните" от всякакъв вид и развиване на привилегии наподобяващи привилегиите на "активните борци" от комунистическо време, изключвайки ги по този начин от най-същественото изискване за равни права и задължения за всички пред върховенството на закона.. Разбираемо, под напора на подобни разрушителни за съобществуването сили европейският културен свод неизбежно ще се срине върху главите на подкопаващите го, с възможно най-тежки последствия за самите тях.