Дали Путин не е агент на ЦРУ?

Плакати, представящи Путин като Джеймс Бонд в Москва. Те се оказаха реклама за онлайн игра.

Упоритото нежелание на президента на САЩ Доналд Тръмп да каже нещо негативно за Русия е толкова стряскащо, че бившият директор на националното разузнаване Джеймс Клапър веднъж заяви, че Владимир Путин ръководи Тръмп, сякаш е служител на руското разузнаване. Може и да е. Но ако бях руски гражданин, щях да си задавам друг въпрос:

Дали Путин не е американски шпионин?

Защо? Защото през последните години Путин предприе толкова много действия, допринесли за отслабването на руската икономика и човешкия капитал, че не може да не се замислите дали тайно не е в списъка с хора, на които ЦРУ плаща.

Някъде към 2007-2008 г. Путин изглежда реши, че възстановяването на Русия чрез грижи за нейните огромни човешки таланти и укрепването на върховенството на закона е прекалено трудно - то щеше да изисква споделяне на властта, провеждане на истински избори с реална конкуренция и изграждането на наистина диверсифицирана икономика, базирана на иновациите.

Вместо това Путин реши да потърси достойнство за Русия на погрешните места: като използва петролните и газови кладенци, а не хората; като подсилва руската армия, вместо да укрепва върховенството на закона; и като обогатява себе си и своя кръг от олигарси, обгръщайки се с руско православие и руски национализъм, които се харесват на основните му избиратели.

Най-големият бизнес всекидневник във Франция “Еко” неотдавна цитира руски специалист по информационни технологии, посочващ, че “Само Майкрософт регистрира повече патенти от цяла Русия!” Руският технологичен пазар не само е слаб, се казва в статията, а и “корупцията в съдебната система затруднява защитата на делото ви в съда, когато някой хищник поеме контрола над успешно стартиращо предприятие”.

Независимо от перченето му без риза, и независимо от всички скорошни приказки как Путин се доказва като успешен авторитарен лидер, аз имам един въпрос: Защо тогава Путин е толкова несигурен за истинската си популярност в Русия, че дори след 20 години начело на страната се страхуваше да позволи на един единствен реален независим кандидат да се съревновава с него на последните президентски избори?

Истината е друга: Путин постоянно действа като фермер, който продава най-ценното си телешко за захарни бучки. С други думи, той търси краткотраен приток на енергия от захарта, за да повиши популярността си сред поддръжниците си от руските националисти, защото е несигурен, и плаща за това с истинско телешко, отслабвайки Русия в дългосрочен план.

Телешко за захар не е добра сделка.

Така например през 2014 г. Путин превзе Крим и нахлу в Източна Украйна с маскирани руски военни - за да получи краткотраен прилив на енергия от “захарта” пред руския електорат - и в замяна му се наложи да търпи дългосрочни икономически банкови санкции, наложени от Запада, които помагат за забавяне на растежа на Русия.

{BANNER_ID-4}

През 2015 г., за да докаже, че Русия все още е свръхсила - още един прилив на енергия от “захарта” за неговите поддръжници - Путин изпрати в Сирия съветници, самолети на руските военновъздушни сили, екипи на специалните част и ракетни комплекси земя-въздух, за да попречи на свалянето на руския съюзник от Студената война, сирийския президент Башар Асад. Подкрепата на Путин, заедно с помощта от Иран, едва задържа Асад да не падне, но засега Путин е затънал в Сирия и не може да излезе, за да не падне Асад и той да изглежда глупаво.

Ето как опитният експерт по руска външна политика Владимир Фролов описа действията на Путин в Сирия в есе, публикувано в “Москоу таймс” на 5 март тази година: “В Сирия Русия открива, че спечелването на войната може да е по-лесно от спечелването на мира. Всеки път, когато президентът Путин обяви победа или намаляване на числеността на руските сили, както направи през декември, боевете се подновяват с нова интензивност и Москва е принудена да изпрати подкрепления…

В момента Москва се бори да прехвърли военните си постижения в притежаващо международна легитимност политическо решение, което ще помогне на Русия да възстанови инвестициите си в конфликта. Засега Сирия остава неуправляема и разделена на феодални владения, управлявана от регионални сили със свои собствени интереси”.

Най-скорошната размяна на телешко за захар, извършена от Путин, беше очевидната му заповед да използва бойно нервнопаралитично вещество, произвеждано само в Русия, за да отрови бившия руски шпионин Сергей В. Скрипал и дъщеря му Юлия в английския град Солсбъри. Отговорът на Запада беше това, което британската премиерка Тереза Мей нарече най-голямото в историята колективно експулсиране на предполагаеми руски разузнавачи - повече от 100 от над 20 страни.

Независимо дали моментът за отравянето беше подбран внимателно или съвпадението е случайно, нападението и западната реакция помогнаха на Путин да спечели повече гласове при поредните му съмнителни президентски избори - още един прилив на енергия, дължащ се на “захарта”.

Но на следващата сутрин Русия на Путин е по-изолирана от всякога. Освен това приближените на Путин и други руски олигарси - чиято игра е да печелят купища мръсни пари в Русия, след което да ги прехвърлят в Лондон, където могат да бъдат изпрани за съхранение - сега са наблюдавани от британските власти по-внимателно от всякога.

А след това идва ред и на дългосрочната стратегия на Путин - да залага срещу Майката природа, човешката природа и законът на Мур наведнъж (законът на Мур казва, че гъстотата на транзисторите в плътна интегрална схема нараства приблизително два пъти на всеки две години - бел. ред.). Той залага срещу Майката природа, че светът ще остане зависим от неговия петрол и газ в епоха на вредни промени в климата.

Залага срещу човешката природа, че младите хора в страната му няма да искат да бъдат свободни да реализират пълния си потенциал, вместо да живеят само с подхранвани от “захарта” спомени за историческо величие. И залага срещу закона на Мур - че постоянният ръст на технологиите няма да позволи да руските младежи да се свържат и да сътрудничат, и да прозрат неговата салонна игра.

Проблемите на Путин не са нещо, на което се радвам. Аз бях против разширяването на НАТО; исках Русия да се интегрира в семейството на европейските демокрации. Една слаба, изолирана и унижена Русия е опасно нещо. Но за да процъфтява в дългосрочен план Русия се нуждае от “рестарт”, който може да дойде само отвътре, но Путин няма да натисне този бутон.

“Без реформи руските тенденции за растеж в дългосрочен план не дават особени причини за оптимизъм, предвид лошия демографски профил, слабите институции и пълен провал в диверсифицирането на икономиката й, въпреки че има изключително талантливо и креативно население”, написа миналата година във в. “Гардиън” Кенет Рогоф, икономист от Харвардския университет.

“Ако светът продължава да се движи към намаляване на използването на въглеродни горива в бъдеще, Русия ще се изправи пред неизбежния избор: да започне икономически и политически реформи, или да се изправи пред продължаваща маргинализация, със или без западни санкции”.

Тъжно е да видим как страната, дала ни Пьотр Илич Чайковски, Лев Толстой, Борис Спаски, Марк Захаров, Игор Стравински, Фьодор Достоевски, Александър Солженицин, Александър Пушкин, Рудолф Нуреев и съоснователя на Гугъл Сергей Брин, става по-известна с това, че е дала на света “новичок”, смъртоносното нервнопаралитично вещество, използвано във Великобритания, “малките зелени човечета” (маскираните руски войници, превзели Източна Украйна) и “Гучифер 2.0″, руският кибершпионин, хакнал през 2016 г. Националния комитет на Демократическата партия на САЩ.

Всичко това е “телешко за захар” - и това е наследството на Путин.

Автор: Томас Фридман, в. Ню Йорк таймс

***

Източник: e-vestnik.bg

{BANNER_ID-3}