В края на 60-те нюйоркската балерина Марта Бекет е на 42. Един ден, докато е на път, тя спуква гума в затънтеното градче Death Valley Junction. Чакайки да сменят гумата, Марта решава да пообиколи пустия град. Така случайно се натъква на изоставена театрална зала, фрашкана с боклуци. Атмосферата вътре обаче припалва у Марта неочакван импулс - да остане да живее в градчето, за да съживи театъра.
Първият път, когато танцува на тази сцена, Марта е на 43, а публиката й се състои от 12 души. Понякога танцува пред двама души, а друг път няма дори един зрител.
Това обаче не я сломява, а я довежда до идея: да изрисува стените на цялата театрална зала с възторжена публика, та дори когато няма никого да има за кого да танцува.
За последно Марта Бекет излиза на своята сцена, когато е на 87 години, а публиката - не тази по стените, а истинска - я изпраща на крака.