Да слушаме историята, а не пропагандата!

Да слушаме историята, а не пропагандата!
24-03-2022г.
20
Гост-автор

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед, философ, историк на литературата. Главен редактор на списание „Простори” – Варна. Почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Член на Съюза на българските писатели. Автор на повече от 30 книги.

Ние живеем в историята: тя е нашето битие. И тежко на оня, който се опитва да пренебрегва и нарушава основните й принципи и норми, за да я променя по своята зла воля и скверна амбиция. Защото битието не е човешко сътворение и не на човеците е дадено да го формират, видоизменят и разрушават.

История съдържа и излъчва идеи, а не заклинания, не пропаганда и лъжи. Ако забравяме това, ще страдаме, защото ще излезем от нея и трудно ще се завърнем обратно. Потулването, премълчаването и изопачаването на истината са широкият път към лъжата и смъртта.

А светът ще продължи да се движи към гибел.

Това не са високопарни приказки, а реалности, с които днес се сблъскваме. Участваме и свидетелстваме за събития и явления, които изпълват с нов смисъл ежедневието ни, а и целия XXI век, но държавните власти и пропагандата им нарочно и преднамерено ги интерпретира повърхностно, елементарно, уродливо и пошло. Защото или не се осъзнават, или съзнателно се представят такива, каквито господарите на онези, които уж анализират, тълкуват и формират общественото мнение, решават да бъдат. Хората нямат избор и ги слушат, четат ги и ги гледат по телевизиите и, искат или не искат, се поддават на внушенията им и дори говорят като тях и с техните думи.

Имам предвид събитията в Украйна, причините за тяхното пораждане, хората, които са виновни за тях или които искат да ги предотвратят и изключат в бъдеще от живота ни.

Конфликтът в Украйна е върховата точка в протичането на един тридесетгодишен процес на преустройство и преформатиране на глобалния свят и на пренареждане на великите сили, както и на състоянието на техните зони на влияние.

Драматичен и толкова сложен процес, подобен на този, който сега протича, не може да приключи спокойно и гладко, без остри сблъсъци, а още по-малко мирно и без войни. В ход е радикалното преобразуване на глобалния свят, което ще доведе до неговото пренареждане и преустройство.

Друга ще стане и българската съдба!

Защото сега именно кристализират натрупаните проблеми и противоречия, икономически и политически кризи, надежди, заблуди и отчаяния, винаги съпътстващи едни или други преходи в историята на модерната епоха. Интересите на великите сили са толкова алчни и ненаситни, че не могат да се уравновесят и примирят с дипломатически средства.

Разпадът на Съветския съюз през 90-те години на миналия век нямаше как да не повлече след себе си и разпад на Европа. Западът си позволи да приеме, че крахът на социализма и СССР е неин триумф и побърза да демонстрира своята нова сила, като се обедини в нов тип политически, икономически и военен съюз, за да управлява от тук насетне и до края на света човечеството. Но се случи нещо неочаквано за западния свят, обявил се за „победител в „студената война“: след този разпад се ускори „залезът на Европа“ и пълното й подчиняване на САЩ. Европейският съюз и НАТО се разшириха и почти погълнаха всичките европейски държави, а общностите се оказаха кухи, фиктивни и нефункционални, защото социално-икономическата система навлезе в тежка и непреодолима криза и не можеше да бъде решена чрез това обединение. Напротив, то я ускори и задълбочи.

В същото това време, докато Европа се прощаваше с предишното си, а тогава вече и съвсем мнимо величие, се появи нова реална велика сила с огромна икономическа и военна мощ, вътрешно стабилна и единна – Китай. Именно Китай и започващата да се въздига Русия посочиха с пръст пълната безпомощност и фатална слабост на „обединена Европа“ и заличиха нейното значение в световните дела. Русия започна икономически и военно да се въздига по-бързо, отколкото САЩ и Европа допускаха. Те мислеха, че са я съкрушили окончателно, а тя излезе от първоначалния шок и от управлението на Елцин и трупаше все повече и повече сили и енергия. Претенциите да се възвърне като велика държава в геополитиката ставаха все по-настоятелни и оправдани.

Искаха или не, САЩ се принудиха да осъзнаят, че тяхната експанзия е достигнала предела на възможностите си и че икономиката им от тук насетне не им позволява да бъдат единственият хегемон и жандарм на света. Започнаха тежки провали в редица от военните им мисии за защита на американските интереси: Иран, Либия, Ирак, Афганистан, Сирия. САЩ бяха вече длъжни да се примирят с невъзможността само те да определят накъде да върви светът и как да се движи той по своя път.

Още в първата половина на 10-те години на ХХI век бе видно, че е дошло времето на новото преразпределение на света, а границите върху политическата карта (особено на зоните на влияние) на света отново начертани, за да обозначат новите реалности.

Установяването на тези реалности потвърди един от законите на диалектиката за количествените натрупвания преминаващи в определен момент в качествени изменения. И че този преход е под формата на взрив, разрушаващ старото и посочващ мястото на новото във всичките му форми и видове.

За да се произведе взривът, бе необходим детонатор. Следвайки една продънена теза на Кисинджър и Бжежински за Украйна като разрушител на Русия, САЩ определиха тази роля на новосъздадената независима съветска република.

Капиталът и капитализмът са толкова безчовечни, че без никакви угризения отреждат жителите на една държава да се превърнат в демони, да изгубят всичко, за да станат жертви на безчовечни амбиции и интереси. Украйна е проектът им за взривяването на стария световен ред и установяването на новия начин на устройването на човечеството. Украйна бе фашизирана до краен предел, за да породи омерзение и непримиримост в Русия и бе осъдена и хвърлена в огъня, в който да погине.

За осъществяването на подобни сатанински замисли никога не е трудно да се намерят старателни и всеотдайни изпълнители. Продажниците и слугите са в изобилие и са винаги готови да служат срещу заплащане в пари, високи служби, хвалби и командировки в чужбина. За тях няма мило и драго; на тях им органически противна любовта към отечеството, народа, родната майка, бащиното огнище. Чужд им е родният език, националните традиции, изконните народни ценности.

Завършеният образ на този тип негодници е фашистът!

И в Украйна тези хора бяха достатъчно, за да изведат държавата от предходното й състояние, да я преобразят и разрушат напълно, за да я направят враждебна на Русия. На тях им платиха щедро, за да извършат през 2014 г. държавен преврат и окончателно да премахнат всичките пречки пред изпълнението на замисления проект. Знамето на всичко това бяха европейските ценности, омразата към Русия, национализмът, насаждането на идеологията за изключителността на украинците и тяхната вековна неприязън към Русия и руското. С две думи: предатели и сатанисти.

Аз тук говоря за обективни фактори и процеси, насочвани и управлявани от хора. Тези процеси още в зародиша си придобиват свое съзнание и воля и са неотменими. По тази матрица и Украйна се превърна в оня толкова обективно необходим детонатор за разрушаването на стария и установяването на новия световен ред.

В модерната епоха почти винаги Русия е била субектът, който трябва да накара света да се промени радикално, за да не загине. Така стана и този път.

В Европа най-лесно и бързо се разпалва и поддържа огънят на русофобията и омразата към Русия и руското. Украинският национализъм и национал-фашизъм са доведената до крайност русофобия и омраза към руското. Те именно направиха отношенията между Русия и Украйна непоносими, за да се отвори пътят към военния конфликт.

Но и към новия световен ред.

Тридесет години особено интензивно, старателно и целенасочено след преврата през 2014 г., Украйна е подготвяна за изпълнение на отредената й цел. Във всички области на обществото и с различни средства: военни, икономически, политически, идеологически.Защото тази война, която трябва да провокира по-голям конфликт и да отслаби до крайност (а още по-добре, ако напълно я разруши и унищожи) Русия, нейната икономика и армия. За да има по-малко претенции в бъдещото разпределение на света.

Замисълът бе изпълнен! Украйна е пожертвана! САЩ и НАТО й помага дотолкова, доколкото да се удължи войната и евентуално да се подготви нейното преминаване в партизанско движение. Разбитите части на редовната украинска армия и на различните фашистки военни формирования трябва да заемат новите си позиции за партизанско продължение. А и да предизвикат колкото се може повече разрушения, които по-късно Русия да възстановява. Което също ще бъде форма на продължаващата война.

Този конфликт не е между два братски народа, както нарочно я представят тези, които поквариха Украйна и я хвърлиха в огъня. Това е техният конфликт и тяхната война: те я подготвиха, финансираха, осмислиха и осъществиха.

Сега се отваря нова епоха в устройството на света. В това устройство Европа вече ще играе второстепенно роля и ще трябва да заплати неразумното и угодническо свое поведение на американски сателит. Ролята й в тази война още веднъж показа, че й липсва добри, образовани, умни, подготвени и отговорни държавници. Европа получава още един горчив урок.

А за народите като нашия този урок е, че не съществува т. нар. „европейска цивилизация“, че т. нар. „европейски ценности“ са политически и идеологически, а не цивилизационни, и са измислени от неолиберализма, за да бъдат хората подвеждани и държани в покорство и безпаметство.

Този урок беше неизбежен и най-сетне ни бе преподаден от историята! Пропагандата се опитва да ни внушава други „истини“, за да оправдае лъжата.

Но ако слушаме пропагандата, а не историята, дълго и неутешимо ще страдаме.

   Автор: Панко Анчев

   Източник: pogled.info

Banner

© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.