ДА СЕ ВЪРНЕМ НА РАБОТА

Автор: Патрик Смитьойс, ФБ

След няколко дни, прекарани в карантинен режим и при безпрецедентен блокаж на икономическия живот, много от нас ще стигнат до следния логичен въпрос: вместо да изолираме 80% процента здрави, които имат минимален шанс да се разболеят тежко от коронавируса, не е ли по-ефективно да изолираме 20-те процента застрашени от болестта – възрастни хора и такива с придружаващи хронични заболявания?

Тогава здравата, работоспособна част от населението може да държи икономическия фронт, докато фокуса на колективната грижа бъде изцяло върху останалите 20%.

Днес всички си стоим вкъщи, носим маски навън и спазваме социална дистанция, за да защитим по-уязвимите от нас. Справяме се учудващо добре и това е така, защото в България семейството, родовите връзки, загрижеността за близките са традиционни семейни ценности – едно от нещата, които ме накараха да обикна тази страна.

Но бъдете сигурни, че съвсем скоро няма да сме в състояние да помогнем дори на себе си, камо ли на нашите родители и възрастни близки.

Сега времето е хубаво и всеки има някакви пари в портмонето, но от този уикенд нататък България ще бъде коренно различна държава. Масово игнорираме факта, че десетки, а може би и стотици хиляди граждани, ако не работят днес, утре няма да получат заплата и няма да имат какво да ядат.

А тези столичани, които работят за големи световни фирми и в момента правят „Home Office” и се чувстват леко над нещата, най-вероятно ще са първите, които ще бъдат съкратени. В България всичко е аутсорсинг или вид ишлеме. По време на финансова буря чуждестранните ни партньори ще отрежат първо този резервен капацитет, за да спасят собствената си икономика.

Трябва да осъзнаем, че почти ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ПРОМИШЛЕНОСТ Е РЕЗЕРВЕН КАПАЦИТЕТ НА НЯКОЙ ДРУГ. Затова ИКОНОМИЧЕСКА БУРЯ НА ЗАПАД ОЗНАЧАВА ФИНАНСОВ УРАГАН ПРИ НАС.

Меркел, Холандският министър-председател и други държавници из цяла Европа вече потвърдиха след доклад на водещи вирусолози, че рано или късно повечето хора ще прекарат коронавируса. Днес и Доцент Мангъров, Директор на детско инфекциозно отделение в София написа в интервю, че най-голямата част от населението ще го мине почти неусетно, други ще прекарат лек или по-тежък грип и да, ще има малка уязвима част от населението, която ще стигне до болницата. В тази ситуация най-важно е да разберем следното:

И 20 години да сме в карантинен режим, този вирус няма да изчезне. Уязвимите ще са наистина в безопасност, едва когато младите и здравите са придобили масов имунитет. Това е единственият сигурен начин да защитим в дългосрочен план както нашите родители, баби и дядовци, така и бъдещето на децата си.

Но нашето правителство върви към тотален “lock-down”, изцяло затваряне на социалния живот и в последствие затваряне на цялата икономика. В социалните медии има много спекулации дали правителството има и други скрити намерения, за да се възползват от ситуацията. Не го коментирам. Всеки човек за себе си е достатъчно компетентен да направи свой извод след 30 години управление по „нов“ модел.

Факт е, обаче, че такова решение ще доведе до най-голямата финансова, социална и хуманитарна криза в съвременната историята на България, а от нея ще страдат всички - и млади, и стари, и здрави, и болни.

Трябва непременно да преминем към коренно различна организация на нашата икономика. Засега ЕДИНСТВЕНИЯТ начин, по който можем да държим нашата икономическа позиция в Европа, и дори да завземем малко от пазарите на западните ни колеги, е да осигурим БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА РАБОТНИЯ ПРОЦЕС в България, докато много други държави са прекратили част от тяхното производство и търговски отношения.

Ако приемем алтернативен модел за борба с коронавируса ще имаме период на сравнителен възход пред европейските си братя. Така ще получим и възможност активно да работим върху една стратегия, в рамките на която България да развие собствени продукти, собствени пазари, собствени търговски марки, дори и интелектуална собственост. Трябва ни нов икономически модел, който да е базиран на нашите ресурси, нашите природни дадености, нашите специфични таланти и нашето географско положение.

От първото ми идване в България досега все чувам, че България вечно ще бъде зависима, че винаги ще ни трябва по-голям брат. Аз пък съм убеден, че ако има една държава на този свят, която има всички предпоставки да бъде наистина независима, това е именно България. Дано дойде време да говорим и за това.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}