Да помогнем на Николай да проходи!

Eто това е Ники! Човекът, на когото толкова хора в България се опитват да помогнат. Видеото е заснето на 2-ри юни - денят на Ботев. И не е случайно. Въпреки цялата болка, той успява да седне в негова чест. За да почете един от най-великите герои на България.

Да седне, а не да се изправи в негова чест - звучи странно, нали?!

Ники е в болницата в Стара Загора и доскоро светът му бе заключен в измеренията на това, което можеш да видиш от болничното легло.

Всяко едно движение, всяко повдигане на крака, завъртане на тялото - за това при него се изисква неимоверно, неистово усилие.

И днес бе един от първите пъти след болезнена и упорита рехабилитация, в които той можа да излезе извън пределите, очертанията на болницата.

"Да усетя вятъра по лицето си", казва той.

И силата на този млад, но и толкова мъдър мъж може да послужи за пример на много от нас. Защото често забравяме най-простичките неща и ги приемаме за даденост.

Историята на Ники ли?

Той е талантлив, учи езици и решава да замине за Китай, не като в приключението на живота си, а за да види, да научи още повече, да се докосне до съвсем други култури.

В Пекин Ники работи като учител и преподава в университет на китайци български език. Да, мисията му е невероятна, защото успява с цялата си любов да научи хора на другия край на света каква е България. Родината, която вижда в очите си, носи като милувка на майка в сърцето си, тази, която за него е най-прекрасното място на света.

И после, като в лош филм идва нещастието - един ден, прибирайки се от работа, той просто губи опора под краката си, залита от преумора и полита от мост. На този свят наистина има ангели, защото Ники оцелява, попада в болница в Пекин, където са му направени няколко сложни операции, докато е между живота и смъртта.

Много приятели и близки на Николай тогава протягат ръце за помощ, реагират и българските власти. Така той успява да се върне обратно в България, където получава именно тази сила, за да може да започне възстановяването си. След седмица в "Пирогов" той е преместен в реанимацията на болницата в Плевен, където прекарва истински ад, в стая, където около него умират хора, а други се борят за живота си. "Искам само да видя слънцето", казва тогава той. Това е единственото пожелание на рождения му ден, който прекарва в ужасяващата, тъжна, стерилна обстановка на мрачната болнична стая с малък, като в затвор прозорец.

Сега Николай се намира в болница в Стара Загора. Рехабилитацията, която се провежда с него всеки ден, дава наистина успех. Само за няколко дни той успява да седне в леглото си, дори да се изправи за секунди, нещо, което всички наричат чудо, предвид травмите му и сложните операции, които е претърпял. Но за да продължи да се лекува там, трябват средства, които близките му нямат.

Представете си само за миг, че всяко едно движение, което иначе приемаме за даденост, изисква усилия до степен сърцето да се пръска от ударите си, а тялото ви да трепери. Представете си и болката, страхът, ужасът от това да сте в плен на собственото си, някога силно тяло и помръдването на пръстите на краката ви да е събитие.

Всички онези неща, които правят младите хора - да се влюбят, да танцуват, да пътуват, да се радват на живота около себе си - Николай има право на това. И може да го постигне. Но с ваша помощ. С любовта на хората, които предават добро нататък, а то после се умножава още и още и се връща като бумеранг... Защото светът, този наш свят би бил сив без добрината и обичта, която отдаваме на останалите.

Ники наистина има нужда от помощта ви.

Може да дарите средства за него на:

ОБЩИНСКА БАНКА, Филиал Плевен

Клиент: Николай Цецов Маринов

БУЛСТАТ/ЕГН: 8705014007

BIC: SOMBBGSF

IBAN: BG91 SOMB 9130 1066 9120 01

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}