ДА НЕ СИ МЕРИМ ЧАЛГИТЕ, А ДА СЕ ПРЕГЪРНЕМ!

Ако чалгата е „музика“ за тялото от кръста надолу, която отприщва нагона за съешаване и размножаване, то тогава рапът е двутонна „музика“  родена от невротичните поражения на речевия механизъм на някой много разгневен гневен окаяник от покрайнините, който напушен се вози в Бентли и пустосва богатите, „хаус  музиката“ е музика, породена от онази част от шийните прешлени, където спонделозно се създават причините за вертигото, хард рокът, този гамен на гаражния рок и психеделията е „музика“за човешката агресия, с която тръгваме за фронта с топор в ръка, а голяма част от „съвременната музика“ е дело на варолиевия мост, по който човешките ни стада минават към пространствата на изгубената паша.  

Така че да не си мерим чалгите и естетически да се превъзпитаваме, а да са прегърнем, братя и сестри, другарки и другари камаради, бледи от интелектуалност и бездиханни като водни лилии лейди и джентълмени, и да му опънеме един общ танец! 

Да живее всеобхватната и всемирна глобализирана съвременна чалга!