Рядко можеш да видиш българин, който казва "Не" на световната слава

Много харесвам Джокович като тенисист и като човек. Изключително добър, което си личи отдалеч. В същото време е човек с характер, което си проличава всеки път на корта, а извън него и в Австралия. 
За случката, която се обсъжда, имам смесени мисли, харесах и няколко коментара от приятели, но нещо в този сюжет ми направи впечатление, извън споровете за чалгата и прочие.
Рядко можеш да видиш българин, който казва "Не" на световната слава. Много рядко, да не кажа никога. Това много ми хареса, както ми хареса и начинът, по който го направи.
DJ Мартен Роберто отказа на Джокович пред препълнена зала и живо предаване без героични пози и с типичната свръхемоционална художествена самодейност в подобни случаи. Човек с характер.
Направи го с усмивка, но твърдо и без обяснения (точно както навремето Джокович се държеше в Австралия, затворен в хотела). 
В сцената нямаше никаква неловкост, поне аз не усетих такава от тв излъчването. Джокович прие отказа също така чаровно, както се отнася към всички, около себе си. Без сърдене и пози, така характерни за други звезди от неговия ранг.
За мен това е новината в тази случка. Българин с характер, който на всичкото отгоре го прояви във връзка с естетически принципи, с които не прави компромиси. 
Дай Боже повече такива хора и в политиката. Мисля, че само така може да се излезе от кризата, която е повече антропологична, отколкото политическа.