Автор: Letiashtata Kozzila Erato, Фейсбук
В неделното ми полезрение попадна новината, че на Маргарита Хранова ѝ била отказана пожизнена парична награда за принос към културата на България и в следствие на това тя била много обидена.
Болка, обида и драма за 700 лева на месец.
Не знам за вас какво е “принос към културата”, но аз като данъкоплатец, участващ в раздаването на парични награди, не смятам, че Маргарита Хранова има принос към културата.
Дамата е естрадна певица с не повече от две-три популярни песни, които никой на възраст под 40 не знае в момента.
Не е произвела революция, течение в музиката.
Била артист. Била пяла. Е, някои са копали, други са построили заводи. Работа като работа.
За какво трябва да я награждаваме? Че е живяла чудесно по станциите на Китен ли? Че е пяла из културните домове на Добрич, носейки флага на най-емблематичната за периода проява на посредственост - естрадната музика на соца?
Била получавала 352 лева пенсия.
Разговорът за пенсиите в България не засяга само певиците. Той е повсеместен. Пенсиите са кошмар във всички професии. Не виждам защо госпожа Хранова да е по-специална от китариста зад нея или сервитьора в хотел България, който е носел петифурите, докато тя е пеела на другарите.
Моята майка, солист на Народна опера, все ми казваше, че цял живот е живяла с една вътрешна скромност, която ѝ е пречила дори да кани приятелите си на премиери. Да го караме по-скромно, предлагам.
Трябва да разграничаваме разговора за това колко зле живеят възрастните хора в България, от принос в дадена сфера, защото ако Маргарита Хранова има принос към културата, аз имам принос към писането на статуси и заслужавам нещичко със сигурност.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.