Да бъдеш Бекенбауер

Починал е Бекенбауер. Има някои неща и истории, които са се случвали преди да се родиш, но живееш с усещането, че си ги преживял, защото са ти разказвали много за тях и са ги описвали с най-красивите подробности. Така беше Бекенбауер за мен - като си говорихме за футбол с баща ми, много често ми разказваше за него, за това колко интелигентен футболист е бил, и колко уникален за световния футбол е бил -единственият защитник, който едновременно е бил защитник, плеймейкър и понякога дори нападател. 
Много се възхищавам на хора, които разбиват на пух и прай наложените представи, стандарти, изисквания и очаквания за това кое е "възможно", и доказват на всички, че е възможно много повече от това. Наложените от тях нови стандарти после се приемат за даденост, за формалност, но преди да се появят те и да ги наложат, са се считали за лудост. 
Примерно, в баскетбола през 90-те години се считаше, че един център трябва да играе само под коша и беше табу да се очаква от него да стреля отдалеч. Така високите деца, които тренираха баскетбол, дори не приемаха за възможно това да бъдат добри стрелци. После се появи Дирк Новицки и показа, че центърът може да бъде и отличен стрелец отдалеч, а след Никола Йокич го наложи това като стандарт - и в днешно време се очаква истинският център да бъде и добър стрелец отдалеч.  
Успях да осмисля Бекенбауер и приноса му към футбола едва в последните пет-десет години. Преди Бекенбауер от защитника се е очаквало просто да се защитава и по най-бързият начин да подава топката на халфовете, без да напуска своята половина. Идва Бекенбауер и започва да прави неща, които са се считали за невъзможни и лудост преди това: защитник, който изнася топката, дриблира, дава 50 метрови пасове като плеймейкър, дори вкарва голове....
Но Бекенбауер е толкова уникален, че неговият стандарт се оказва толкова труден за постигане, че в продължение на три десетилетия никой не се опитва да го повтори. Чак някъде след 2010 във футбола Гуардиола наложи революция, която доведе то това във всички елитните клубове да изискват от централните защитници да притежават качества на плеймейкъри - да имат отличен контрол върху топката, да могат да дриблират добре, да могат да подават точни дълги пасове. 
Тоест - да се опитат да бъдат като Бекенбауер. 30 години след като Бекенбауер се е отказал от футбола, неговият стил на игра се превръща в елитен световен стандарт. Да направиш футболна революция 30 години след като си се отказал, защото през тези три десетилетия се е считало, че си такъв феномен, че стилът ти не може да се репликира и приложи масово.